Самолетът се издига над пистата и малко след това пилотът явно се забавлява - виражче тук, пропадане там. Целият самолет възклицава, повечето много весело - самолетът е пълен с български туристи, връщащи се от Мармарис. А на мен ми заглъхват ушите, не ми се повдига - аз съм държеливо жувотно - обаче ме хваща страх. Нищо не можах да й разбера на тая стюардеса как се борави със спасителната жилетка. И листчето с инструкциите го нямам (но за сметка на това имам брошура за скъпи хотели в Бодрум).
Беснея по повод на сънародниците си, които здравата са ме подгряли още от автобуса, с който ни събираха от хотелите. Бай Ганьо е писан отдавна, но явно не чак толкова. Едър тип с кожено елече на голо говори на висок глас кое за колко пари си купил на далавера, как се пазарил, кое от къде може да се вземе. Подвиква на жена си - да ми извадиш риза. И чорапи. В София щото е студено. Това в продължение на около час, беше седнал в автобуса зад нас. Слизаме от автобуса на летището, хората се движат като стадо. Преди качването на борда минавам през безмитния магазин, да видя дали не продават ментов Бейлис - открих, че имало такъв и като любител на Бейлиса и на ментата не мога да пропусна. Продават, но големи бутилки, а мразя да мъкна багаж. Може би в Гърция, края на октомвеи, ще има. Хората от автобуса се познават с ключови реплики из добре заредения магазин. Изнизвам се подло да си търся "гейт"-а.
В самолета типът пред мен се е зарекъл да ми премаже коленете с облегалката си - редува шеги на висок глас с истерично изтряскване в седалката. Това го правят малките деца. Този е на повече от 30. Зад мен пък са решили да дойдат на моето място през моята облегалка. Всички се смеят много високо. Самолетът кънти. Аз сто на сто съм станала по-заядлива, но има и с какво да се заяждам.
(Скоба - днес обучение в работата. По нещо наречено MCD Maker. Уводната статия беше за бази данни и таблици. Аз вързах разни кусури на колегата - после, разбира се, между колежки. Мисля си, че съм станала много критична, критикарка дори. Но и друго - като имам мнение по въпрос, от който разбирам, мога да си го кажа.)
Самолетът се накланя на ляво, на дясно, ушите ми глъхнат, пропадаме. Аз летя по самолети от малка и винаги съм ги обичала. Но си е страшничко за миг. Хората се хилят, а на мен ми изглежда като онази веселост на тълпа, която нагазва в дълбокото с крясъци "Я, колко интересно, какво ще стане, ако влезем навътре".
После има въздушни ями, а под нас е мастилено черно - облаците вече се стелят из небето. Под самолета. Премислям какво може да стане. Хората се оправят. Котките също. Но какво ще прави кучето ми... Кучетата са толкова зависими в обичта си.
Беснея по повод на сънародниците си, които здравата са ме подгряли още от автобуса, с който ни събираха от хотелите. Бай Ганьо е писан отдавна, но явно не чак толкова. Едър тип с кожено елече на голо говори на висок глас кое за колко пари си купил на далавера, как се пазарил, кое от къде може да се вземе. Подвиква на жена си - да ми извадиш риза. И чорапи. В София щото е студено. Това в продължение на около час, беше седнал в автобуса зад нас. Слизаме от автобуса на летището, хората се движат като стадо. Преди качването на борда минавам през безмитния магазин, да видя дали не продават ментов Бейлис - открих, че имало такъв и като любител на Бейлиса и на ментата не мога да пропусна. Продават, но големи бутилки, а мразя да мъкна багаж. Може би в Гърция, края на октомвеи, ще има. Хората от автобуса се познават с ключови реплики из добре заредения магазин. Изнизвам се подло да си търся "гейт"-а.
В самолета типът пред мен се е зарекъл да ми премаже коленете с облегалката си - редува шеги на висок глас с истерично изтряскване в седалката. Това го правят малките деца. Този е на повече от 30. Зад мен пък са решили да дойдат на моето място през моята облегалка. Всички се смеят много високо. Самолетът кънти. Аз сто на сто съм станала по-заядлива, но има и с какво да се заяждам.
(Скоба - днес обучение в работата. По нещо наречено MCD Maker. Уводната статия беше за бази данни и таблици. Аз вързах разни кусури на колегата - после, разбира се, между колежки. Мисля си, че съм станала много критична, критикарка дори. Но и друго - като имам мнение по въпрос, от който разбирам, мога да си го кажа.)
Самолетът се накланя на ляво, на дясно, ушите ми глъхнат, пропадаме. Аз летя по самолети от малка и винаги съм ги обичала. Но си е страшничко за миг. Хората се хилят, а на мен ми изглежда като онази веселост на тълпа, която нагазва в дълбокото с крясъци "Я, колко интересно, какво ще стане, ако влезем навътре".
После има въздушни ями, а под нас е мастилено черно - облаците вече се стелят из небето. Под самолета. Премислям какво може да стане. Хората се оправят. Котките също. Но какво ще прави кучето ми... Кучетата са толкова зависими в обичта си.
Изтръпвам от самолети... :Х
ОтговорИзтриване:) :) :) само плочките от Месопотамия да добавя към публикацията :) :) :) и MCD Maker-a :)
ОтговорИзтриванеИ резервациите за самолетните билети, точно в тоя ред на мисли ;)
ОтговорИзтриванеКъде си си затрила блога?