петък, 21 март 2008 г.

Моментно откровение

Навън пак вали сняг. Много ми е жал за цъфналите дървета.
И то не вали да кажеш - пет-шест снежинки на кръст, ами едни виелици, за нула време натрупа, всичко навън е бяло. Два часът минава, спокойствие, хората спят и докато спят снегът си върши работата. Затова понякога обичам да стоя по цели нощи - виждам нещата, които се случват, докато другите спят. Виждам това, което става извън знанието ни. Като малка, когато се събудех сутрин и видех преспите, наваляли през нощта, ме изпълваше едно много особено чувство, като при подаръците под елхата - кога е станало, какво е ставало. Ето, сега седя в топлата кухня, направих си кафе, и имам честта да съм свидетел на тайнство. Снегът вали, докато всички спят, сипе се, като изтръскван от мокро сито, вятърът го скосява, пътят хваща снежна коричка, градинките са натрупани.
И накъде долу отрупаните с цвят дървета се загръщат с друго бяло и ми се свива сърцето.
В мъничкия пояс светлина на прозореца ми току прелита по-ясно някоя снежинка. Красиво е. И страшно.

1 коментар: