Земетръсно

На пода се търкаля малка бутилка червено вино. Македонско някакво. Като опитах колко гадно беше бялото и както не обичам червено, го държа само за да не го изхвърля. Сега то самò се срина на пода, пометено от люлката на земетресението, но не се счупи. Събрах всичко друго, с което ме замери библиотеката - книга, празна бутилка (не питайте какво прави там), обеци, лак и прочее. Само то се търкаля на пода. Сякаш да не остави споменът да избледнее.
Споменът не толкова за физическото явление, а за емоционалното, психическото и психологическото. Чувствам се изтощена, самотна и малка, слаба и уплашена. Чудя се, колко ли хора днес, когато се събудят в своите незасегнати от труса зони, ще се сетят за мен и ще се обадят да видят как съм? Малка статистика с много представителни резултати.
Още една статистика - какво взех, тичайки надолу по стълбите? Какво бих взела? Какво знаех и какво не знаех? От какво ме беше повече страх, да не се срути таванът над безпомощната ми глава или че не мога да овладея ситуацията и да изляза невредима, защитена и подредена от всичко това? Защо чак пък толкова имам нужда да се сгуша на нечии мъжки гърди и в нечии прегръдки, без да има нужда от никакви чувства, просто едни силни мъжки ръце, където да намеря силата си през своята слабост. I could use a helping hug. Нищо повече. Но иди после обяснявай, че не си имала нещо друго предвид. Колко тъжен е светът с такива условности.

Ciao, bella!

Апартаментът е на около 200 метра от Ватикана. Пристигаме предиобед, оставяме багажа и се втурваме да търсим кафе - gastronomia има точно зад ъгъла. Предпочитам капучино - италианското еспресо е твърде късо за моя вкус. След два дни се прибирам по-рано от останалата част туристи в групата и с огромно удоволствие отивам пак да си взема едно капучино. Не сядам да го пия там не заради теснотията на масичките - която всъщност в моите очи е очарователен плюс - нито заради по-високата му цена, ако го пия на място, а защото за пореден път пътувам някъде заедно с работата си, която трябва да довърша "вкъщи". Дори в пластмасова чашка, капучиното е хубаво.

Когато има защо

Новият албум на Белослава, представен снощи в зала "България". Много топло и нежно преживяване. Репортажът ми за MySound:

http://mysound.bg/?act=article&id=14447




Ако не ви се клика на линк, ей го на, текста:

Влаци

От известно време бях отказала пътуването с БДЖ като вредно за здравето, особено психическото. Откакто пуснаха т.нар. "бизнес вагон" обаче има затопляне в нашите отношения. Сега, разбира се, от компанията са традиционалисти и в духа на българските (тоя път за разнообразие без европейските) ценности и следвайки изконната българска поговорка, че много хубаво не е на хубаво, такъв вагон има само по маршрута София - Бургас - София и то само в определени експреси, а именно в сутрешния "Слънчев бряг" от София до Бургас и следобедния в обратна посока (пак "Слънчев бряг"). Ако отиваш до Бургас за ден и искаш да се върнеш в рамките на 24 часа, предполагам, е добре. Ако обаче си от Бургас и искаш да отидеш до София, за да си свършиш работата за ден и да се върнеш вечерта, не става.

За какво служат мъжете

Седя си в леглото с лаптопа в скута и куче, протягащо се в най-различни пози, до мен. Лявата ръка ме боли, на опакото й има цицина - не знам защо си мисля, че "цицина" може да се използва само за главата, но това е цицина на ръката ми. Боли ме лявото рамо, боли ме левият хълбок. Лявата половина на челото ми е заменена с голяма цицина колкото малка ябълка. Не знам защо все още не е променила цвета си, очаквам утре да съм морава. Гледката ще е умопомрачителна и заслужаваща да се види. Горната част на лявата скула под окото е зачервена.

Ами да, припаднах днес и очевидно съм паднала на ляво и леко напред от стола във ветеринарния кабинет.

Еторе Скола - знаете ли го?

Обикновено при всеки филмов фестивал се засилвам да пиша тук някакви впечатления за филмите, барем успя да ориентирам някого, засега нищо не съм публикувала. И този СФФ свърши по същия начин, но тъй като от петък (ако не се лъжа) започва една ретроспектива на Еторе Скола, а имах възможност да видя 4 от филмите, така че да изпълня гражданския си дълг :) (Кой е режисьорът, ако не знаете, ще си проверите в Гугъл, нали така ;)

Един пролетен ден по шосето

Не точно по шосето, но някъде там.

Неделя. Не обичам неделите точно от времето, когато неделите означаваха край на хубавото време и подготовка за училищния понеделник, задължителното минаване през банята и шампоанът, който люти в очите, неприятни дебели хавлиени халати, къщата се изпълва с пара, като някоя клаустрофобична баня, неповторимите сигнали на "Всяка неделя", Пинко го няма, защото Събеседникът по желание се е разприказвал прекалено много, досадна вечеря, времето е притиснато между две филии, никаква свобода и козирката на седмицата не ти дава да видиш небето.

Оттогава шампоаните ми не лютят, банята мирише неземно хубаво, хавлиите ми са големи, леки и меки кърпи, телевизията е с ограничителна заповед и поне по отношение на работата ми няма никакво значение дали е понеделник или сряда. Или събота, драги братя Стругацки. Но онова отвратително чувство успява все пак да се промъкне.

И аз се боря с него по всякакви начини.

Агенция и сайт

Нашата преводаческа агенция най-накрая си има сайт:

Агенция за преводи ПроЛингва.

Ако на някого му трябва нещо за превод, с радост ще помогнем ;)

Архив, така да се каже

Намерих си много хубава група и искам да я споделя - както се казва, по-добре късно, отколкото никога (откриването й, имам предвид) :)

Archive

Искам да кажа, че...

Проблем с циганите има. Но събитията в Катуница и след това са проблем с престъпността, с управляващите и с манипулацията.
Защото стана точно каквото очаквах. Всичко се дигна срещу циганите. За кеф на управляващите. На които за пореден път им се дава възможност да разтягат локуми - което го могат; да използват полицията - в което са се усъвършенствали; и да не вършат нищо - което им е просто гвоздеят в програмата. Пак слушаме за приоритети и главни цели, за етническа толерантност и недопустимост, за интеграция и имидж, и, естествено, за Европа. Чудничко, нали? "Да яхнем и обуздаем гнева на тълпата, за да се размине - за пореден път - истината, че приоритетът и главна цел е интересът, толерантността е към този, който плаща, недопустимо е да не се измъкне мафиотът, интеграцията е само на хартия, а за имиджа пред Европа ни никого не му пука."

Намерен кокер

Да напиша и тук, че ако търси някой в Гугъл, дано му излезе - днес в Младост 4 в София край магазин "Европа" е намерен мъжки кокер шпаньол, възрастен е, предполагам към 8-10 години, муцунката му е побеляла. За сега е у нас, от което Дара не е особено щастлива - мисля, че ми се цупи и смята, че съм взела ново куче и ще бъде пренебрегвана. Мисля да разлепя утре обяви, дано скоро намерим стопаните.

Вие сте журналист и отговаряте за новините в международния отдел на Големия Новинарски Сайт? Вие нямате представа как се изписва името на някакъв град в дивата Либийска пустиня (или поне в района)? Вие черпите информация от няколко световни агенции, а те явно имат собствено мнение по въпроса с транслитерацията на арабски имена (а вие може би дори не знаете що е то транслитерация)? Как решавате проблема? Много просто - пишете всички възможни варианти в рамките на два абзаца, все някой ще е правилният, а и хората обичат да има.
Ей тъй на:

"Град Раз Лануф отново е под контрола на либийските власти,
съобщи "Ал Джазира". "В Раслануф всичко е спокойно, правителството контролира ситуацията”, се казва в изявление на либийското външно министерство.

По-рано днес бунтовниците обявиха, че са превзели източния либийски град. "Ние напълно превзехме Рас Лануф. Силите на Кадафи се изтеглиха", заявил войникът от опозиционните сили Хафез Ибрахим в телефонно обаждане от вътрешността на града, цитиран от "Ройтерс".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3657291

Яко, а?

Смех в залатъ

Вчера в разстояние на има-няма 2-3 часа където отворя да прочета нещо, там не попадам на глупости. Първо в един ПР-материал съвсем сериозно се мъдреха думите "култуво заведение" и "ларингс". После във vesti.bg някой беше припадал (не съм променяла правописа): "Калин Врачански, звезда каквато отдавна не е изгрявала на българския телевизионен екран, успява да е и в ролята на безумно смелия очарователен гасконец Д'Артанян на сцената на Театър "София". (Не съм компетентна по периодите на изгряване на звездите на ТВ екрана и тяхната величина, но от това, което видях на театралната сцена, почнаха да ме глождят съмнения.).
И накрая в интервю с Рицаря на книгата чета: "В България има огромен брой [интернет] доставчици – около 1500. Това е прекалено много и те трябва постепенно да започнат да отпадат."
Ако някой си е въобразявал нещо за частния бизнес, малки и средни предприятия, свобода на ... (попълнете точките с произволно понятие), да не си въобразява много. Как така ще има толкова много доставчици на интернет, я да стават 2-3, че на милиционерите ще им се откачат краката да обикалят, защитавайки свободата на ... (примерно достъп до информация, що не).
Чудя се, да се откажа да чета, да се откажа да пиша, да се откажа от здравия разум ли, що ли...

Много ми е чудно...

...защо е задължително децата на ходят на предучилищна от пет години? Опитвам се да намеря някакво разумно обяснение, най-вече на това защо бих била длъжна да си дам детето и ако не го направя, ще ме глобяват даже. Ами ако не искам? Аз и на 6 години не бих го дала на училище, но хайде... Все пак, съвсем неутрално и обективно ми е интересно, ако някой наминаващ оттук случайно знае от какво е продиктувано това решение (намаляване на ромската неграмотност не влиза в разумните доводи). Благодаря :)

Грррр....

Сега няколко дена няма да може да се отвори вестник или спортен сайт. Сигурно и от чешмата ще текат прехласвания. Не ми е проблемът Бербатов, ако играеше в някой друг отбор, щеше да ми е сигурно симпатичен. Ама няма как да харесам Манчестър Ю, особено в мач срещу нас. Треньорът да си вземе бележка, че тази липса на дух, която показа Ливърпул, е по-страшна от всякакви резултати и загубени точки.
Страшно ме е яд.

Сонисфиър фест

Само давам линк към написаното от мен за изминалите два дни, в които бях толкова изтощена, че съм пропуснала историята с chitanka.info...

С три думи - фестът ми хареса. Бях се зарекла да не ходя на фестове, но друго си е да не газиш в кал до колене. Но вчера колко ми беше студено... докато не излязоха Рамщайн, де.

В Катехизиса частите за Антракс и Слейър са мои:
http://katehizis.com/news/shNews.php?id=15482&

За Металика:
http://mysound.bg/?act=article&id=9099

Рамщайн:
http://katehizis.com/news/shNews.php?id=15483&

И видео, снимано с моя старичък фотоапарат, който разфокусира, когато нещо не му хареса и изобщо не му е това силата, но все пак добре се справя за Кодак отпреди 4-5 години:



Снимките са в обратен хронологичен ред, но ми писна от простотията на Блогър и не ми се оправят. Клик за по-голям размер, евентуално.

Как чета? Щафетката най-накрая и при мен :)

Марио ме покани да участвам в тази блог-щафета, може би най-интересната за мен от всички до сега, които съм виждала, защото става дума за голямата ми любов - книгите. До колкото разбирам, щафетата е започната от блога "Аз чета". Я да видим сега въпросчетата.

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ям специално докато чета. Просто чета дори когато ям. Единствено в ресторант не чета, докато ям, но не е като да не ми се е искало.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Няма връзка, не си наливам някакво питие, когато сядам да чета, ако ми се допие нещо, пия :) Започна ли да чета, нямам ресурс да се занимавам с други удоволствия.

Шефа на 'орото или Лорд ъф дъ денс (пак)

Със задна дата, но нещо напоследък не ми се пише...
На 9 юни след три концерта в столицата приключи третото гостуване на спектакъла Лорд Ъф Дъ Денс (Lord Of The Dance) у нас, преминал този път още през Варна, Бургас и Пловдив.

За трети пореден път залите са препълнени, билетите – разпродадени дълго преди изявите, самите дати – увеличавани поради голямото търсене. И за трети пореден път се убеждаваме, че шоуто на Майкъл Флетли не е шоуто с Майкъл Флетли.

Отзвуци от Джаzz+

Шестото издание на фестивала "Джаzz +" приключи преди десетина дни, оттогава се каня да пиша няколко думи и май е време да го направя, преди да дойде време за следващите концерти в програмата :)
Джаз плюс винаги имат изключително качествена програма и дори да отидеш на концерт на изпълнител, който никога не си чувал, не поемаш почти никакъв риск. Бях много приятно изненадана от "Ронин", един изключително слушаем авангард, чудесна музика.
Вместо да описвам концертите един по един (изпуснах само фламенкото, за което изключително много съжалявам), пускам това, което писах вече.

Щафета, ама не салам

Ели ми подаде една щафета, тоест блог-игра :) До колкото разбирам, трябва да напиша:

10 неща, които ме правят щастлива: (не са подредени по никакъв начин, най-малкото по значимост)

-Споделеното с любимия човек. Чувствам се невероятно, когато споделя нещо с човек, когато обичам - любим, приятел. Като под споделяне нямам предвид да кажа "я, виж, фтичка". А нещо като... обмен. ;)
-Четенето на книги. Хващам и потъвам :)
-Пътуванията. Искам още и още. Обичам да съм на път. Обичам да пристигам. Да откривам нови неща за хората.
-Музиката. Ами... музиката.

Чакай, гуспужа...

Днес се натъкнах на едно интервю на здравната министърка и като го прочетох, едва не се разплаках. От умиление, вие какво си помислихте? Така се разчувствах, виждайки как направо препускат към нас хубавите неща в медицината и здравеопазването, че за малко да забравя мълчанието на подопечното на госпожата министерство по въпроса с липсващите животоспасяващи лекарства за онкоболните деца.

Конкуренция

AC/DC си били избрали да ги подгряват "Конкурент". Да бе. Не знам тази смешна група кой точно я е избирал, но силно се съмнявам да са дори мениджърите на ДиСи, както се твърди.

Но за друго ми е мисълта - за пръв път под новина - в случая в Катехизис - всичките мнения - до този момент над 70, са абсолютно единодушни. Такова нещо не съм виждала. Като добавим дружния смях, който се носи от тия коментари, и се успокоявам за здравия разум на хората.

И цял ден, като се сетя за Емо и компания, и си се смея. Веселба голяма. Не им завиждам на хората, които ще трябва да ги изтраят :(



"А ся, не приличам ли на Ковърдейл? А, а? Нали, нали?"

Идеята на автора

Спомням си в училище - но не съм сигурна точно в кой клас - в учебника по литература са приложили репродукции на известни картини и ти се налага да пишеш съчинение за тях. Да обясниш какво е нарисувано и защо. Любимото ми - какво е искал да каже авторът.

Ненавиждах това.
Той авторът нали затова е нарисувал картина, а не е написал роман. Същото, като да се обяснява какво е имал предвид поетът в някое стихотворение...

Та днес попадам на статия в "Капитал" за българското участие на изложението в Шанхай (интересно, колко много приличат нещата на описаното от Сандо). Та в коментарите отдолу някой дава линк към сайта на нашето участие там, където най-долу се обяснява фигурата от тази снимка:

"На фасадата е изобразена стилизирана човешка фигура, чрез която е изразена идеята за човека, обединяващ различните епохи и култури."

Изпаднах в недоумение. Нещо не виждам тая идея, разните там епохи и култури, и това си е. Виждам само един човек, вързан на джуфка. Дали ще се намери някой любезен човек, така, да ми обясни за културите и епохите, че и обединението къде да го видя, да ми се изясни идеята на автора, дето се е хабил толкова да стилизира?

Иде вятър, иде...

Явно такъв е периодът :) Поредният постинг, който - първо, мрънка за нещо недоволно, второ, не бе планирано зачекване на темата, но...

Ще си говорим за ФСБ. Тоест, аз ще пиша, после ще се появят коментари (ако имам късмет), които да покажат, че някой не е разбрал какво съм писала, такива, които са ме разбрали и са на същото мнение и - пак ако имам късмет - такива, които са ме разбрали и не са съгласни, обаче ще започнем интелигентна дискусия. Разбира се, всички знаем, че това последното няма да се случи, така че да пристъпваме спокойно напред.

Поводът за постинга не е, както всеки би предположил, новият албум на групата в интернет, а изречение на Ивайло Крайчовски по повод повода :) в което имаше нещо фрапиращо и аз си позволих да го споделя във фейсбук. Целта ми изобщо не беше ФСБ, а появата на дума, която ме изуми и ядоса. Цитирам:
"...ФСБ не можа да си намери нов издател или пъблишър..."

Където има дим, там има и пушек...

Както няколко пъти до сега, мисля си да не зачеквам дадена тема, защото понеже няма смисъл - изложенията на мнение по определени въпроси, дори с интелигентни и ценени хора, прилича на дебат с радио или сказка пред стена. Обаче после вземе тая тема да се появява де що се обърнеш, почваш плахо да отваряш дори консервите, да не би да изскочи и оттам, и нали сърце юнашко не трае, взема, та се ядосам от някой коментар и рипна да пиша тук.

Та случаят в момента е аналогичен, този път иде реч за така омразното връщане на закона за пушенето в закрити помещения и ау, колко са отвратителни долни гадняри депутатите, дето го върнаха.