Тигри

Задава се бурна сесия и аз за кой ли път се питам за какъв дявол изобщо започнах на тия години пак да уча. Но както и да е, вече имам една оценка - симпатична шестичка по стихотворен превод. По-късно ще пусна един пост с някои от досегашните ми достижения в областта, хаха, но по този повод се сетих за едни преводи на едно стихотворение. След като най-накрая се докопах до - според мен - най-добрия превод на "Тигърът" на У. Блейк, мога да пусна за сравнение няколко такива (откакто Хейзъл беше писала за "Гарванът" се каня. Анималистично някак си.)
И така:

The Tyger William Blake Tyger! Tyger! burning bright In the forests of the night, What immortal hand or eye Could frame thy fearful symmetry? In what distant deeps or skies Burnt the fire of thine eyes? On what wings dare he aspire? What the hand dare sieze the fire? And what shoulder, & what art. Could twist the sinews of thy heart? And when thy heart began to beat, What dread hand? & what dread feet? What the hammer? what the chain? In what furnace was thy brain? What the anvil? what dread grasp Dare its deadly terrors clasp? When the stars threw down their spears, And watered heaven with their tears, Did he smile his work to see? Did he who made the Lamb make thee? Tyger! Tyger! burning bright In the forests of the night, What immortal hand or eye Dare frame thy fearful symmetry?

Тигърът Превод: Спас Николов: Тигре! Тигре! Жива жар, лумнал полунощен звяр, кой ум вечен разчерта твойта стръвна красота? Кой ти взора разгоря? Кой си с огъня игра? Кой издън юдол дълбок смя да литне на възбог? Кой пресука с две ръце твойто жилесто сърце? То на длан ли затуптя? И нима не трепна тя? Чий бе чукът? Кой кова кръвожадната глава? Кой те в жупела с ръжен шари, ужас нажежен? Стрелометните звезди като плувнаха в сълзи, кой със смях твори те? Кой? А агнеца? Пак ли той? Тигре! Тигре! Жива жар, лумнал полунощен звяр, кой ум дързък разчерта твойта стръвна красота?

Някак преводите на Кръстан Дянков и Димитър Карагеоргиев ми се струват бледи и тромави след горното. Кръстан Дянков разтяга излишно, а при Карагеоргиев нещата са по-добре, ала не могат да се сравнят с мощта на "ж" и "р"-тата, с които Спас Николов е доближил преводът си максимално до звученето и въздействието на оригинала. Тъй мисля аз.

Прев. К. Дянков Тигър, тигър, лумнал с мощ като факла в черна нощ, кой безсмъртен взор, коя ръка те вгради в таз дива красота? Где в далечни бездни, висини пламъкът в зениците лети? Чии криле потърсиха простори, теб от огън кой посмя да стори? Що за плещи и кои изкусни сили за сърце ти свиха яки жили? Щом затупа то, в теб мощ се взе; лапа вдигна зла и зли нозе. Що за чук и що за здрави клещи мозъка отляха в нажежени пещи? Що за наковалня? И ръка смъртен ужас хванала така? Щом замятат копия звездите и небето плувне им в сълзите, радост не изпитва ли творецът? Той, създателят и на агнеца? Тигър, тигър, лумнал в мощ като факла в мрачна нощ, кой безсмъртен взор, коя ръка те вгради в таз дива красота?

Прев. Д. Карагеоргиев Тигре, тигре, с плащ пламтящ, в дебри нощни звяр неспящ, кой титан могъщ в безкрая тъй ужасен те извая? В бездна или в див простор пламна твоят огнен взор? Кой посмя дотам да хвръкне и във пламъка да бръкне? Що за опитни ръце сплетоха това сърце? А щом почна то да бие кой успя да го надвие? Що за чук, що за метал? В пещ каква ли е кипял твоят мозък? Как ли в скоби някой ужасът пороби? И при първите звезди, под небесните сълзи с гордост ли живот ти даде? Той ли Агнето създаде? Тигре, тигре, с плащ пламтящ, в нощни дебри звяр неспящ, кой ли смел титан в безкрая тъй ужасен те извая?