понеделник, 16 юни 2008 г.

Тигри

Задава се бурна сесия и аз за кой ли път се питам за какъв дявол изобщо започнах на тия години wink пак да уча. Но както и да е, вече имам една оценка - симпатична шестичка по стихотворен превод. По-късно ще пусна един пост с някои от досегашните ми достижения в областта, хаха, но по този повод се сетих за едни преводи на едно стихотворение. След като най-накрая се докопах до - според мен - най-добрия превод на "Тигърът" на У. Блейк, мога да пусна за сравнение няколко такива (откакто Хейзъл беше писала за "Гарванът" се каня. Анималистично някак си.)
И така:

The Tyger

William Blake

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Could frame thy fearful symmetry?

In what distant deeps or skies
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand dare sieze the fire?

And what shoulder, & what art.
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand? & what dread feet?

What the hammer? what the chain?
In what furnace was thy brain?
What the anvil? what dread grasp
Dare its deadly terrors clasp?

When the stars threw down their spears,
And watered heaven with their tears,
Did he smile his work to see?
Did he who made the Lamb make thee?

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Dare frame thy fearful symmetry?

Тигърът

Превод: Спас Николов:

Тигре! Тигре! Жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?

Кой ти взора разгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издън юдол дълбок
смя да литне на възбог?

Кой пресука с две ръце
твойто жилесто сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?

Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, ужас нажежен?

Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой?
А агнеца? Пак ли той?

Тигре! Тигре! Жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум дързък разчерта
твойта стръвна красота?

Някак преводите на Кръстан Дянков и Димитър Карагеоргиев ми се струват бледи и тромави след горното. Кръстан Дянков разтяга излишно, а при Карагеоргиев нещата са по-добре, ала не могат да се сравнят с мощта на "ж" и "р"-тата, с които Спас Николов е доближил преводът си максимално до звученето и въздействието на оригинала. Тъй мисля аз.

Прев. К. Дянков

Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?

Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.

Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?

Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?

Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Прев. Д. Карагеоргиев

Тигре, тигре, с плащ пламтящ,
в дебри нощни звяр неспящ,
кой титан могъщ в безкрая
тъй ужасен те извая?

В бездна или в див простор
пламна твоят огнен взор?
Кой посмя дотам да хвръкне
и във пламъка да бръкне?

Що за опитни ръце
сплетоха това сърце?
А щом почна то да бие
кой успя да го надвие?

Що за чук, що за метал?
В пещ каква ли е кипял
твоят мозък? Как ли в скоби
някой ужасът пороби?

И при първите звезди,
под небесните сълзи
с гордост ли живот ти даде?
Той ли Агнето създаде?

Тигре, тигре, с плащ пламтящ,
в нощни дебри звяр неспящ,
кой ли смел титан в безкрая
тъй ужасен те извая?


10 коментара:

  1. Липсва само най-известния "превод" на Радослав Петров ;)

    Мишев

    ОтговорИзтриване
  2. Вярно, Спас Николов има най-стегнат слог, отговарящ на този на оригинала, а и алитерациите и консонансите му отиват.
    Патриархът Дянков е искал да придаде тържественост и величественост на фразата и е разтеглил възприятията. Склонен съм да се съглася отчасти и с него, защото в сравнение превода на Спас Николов изглежда като детска рима, идеално разчетена за първокласник с блеснали очи. Николов си е позволил и известна волност във втория куплет, където е изместил смисъла в първите два стиха.
    Карагеоргиев стои по средата, както си отбелязала.
    И все пак, версията на Николов се запомня най-лесно, което може би е и най-важното в случая.

    ОтговорИзтриване
  3. @Мишев - тоя Петров да не е Шишарката? Че бавно схващам :)

    @читател - изобщо не мога да се съглася, че преводът на Николов изглежда като детска рима, независимо в сравнение с какво или кого е казано това (на Блейк тогава римите какви ще са?). Както и че най-важното е версията да се запомня. За смисъла - не съм сигурна, че е чак пък волност, това е просто поезия в най-чистия й смисъл. Неговият превод е най-близо до духа на стихотворението, до внушението, до картината, до звуковото наподобяване (какви са тия "щ"-кания при Карагеоргиев, как това да ме накара да мисля за тигъррррррр?). Освен това в "техническо" отношение е издържан - брой срички, ако не ми вярваш, да не говорим, че римите са много добре подбрани.
    Ще съм безмерно щастлива, ако някога успея поне едно стихотворение да преведа като Николов.

    ОтговорИзтриване
  4. Когато казах, че превода на Николов изглежда като детска рима, нямах предвид, че е елементарен, а че структурата му е същата като тази на повечето детски стихотворения - кратка, отривиста стъпка(синкопиран каталектичен ритъм) която се запомня лесно. И разбира се, споменах, че е най-близко до оригинала; тоест не съм искал да омаловажа достойнствата на превода.
    Според мен е волност, защото променя изцяло смисъла на оригинала (или го тълкува различно?)
    Активното "In what distant deeps or skies Burnt the fire of thine eyes?" (грубо казано като "Къде гореше огъня в/на очите ти"?) се пасивизира от Николов като "Кой ти взора разгоря", което си е промяна на смисъла.
    За техниката на превода и броя срички, разбира се, си права, но аз казах абсолютно същото в първото изречение на предишния си коментар.
    Там писах и за звуковото наподобяване, така че тук сме на едно мнение.

    ОтговорИзтриване
  5. В никакъв случай не мога да се съглася, че променя изцяло смисъла на оригинала в посочения откъс. Знам достатъчно добре английски, така че грубото казано е прекалено грубо - "burnt" в никакъв случай не може да се преведе с продължително време, и не виждам какъв е проблемът със страдателния залог, след като в цялото стихотворение се говори за създаването на тигъра - от някой друг, нали. Когато човек седне да превежда поезия, вижда, че не може да запази точно казаното от автора. Лично аз, повтарям, лично аз смятам, че в този ред Николов е направил незначително отклонение, което не се отразява по никакъв начин на смисъла и на каквото още се сетиш там. Толкова от мен по темата :)

    ОтговорИзтриване
  6. Е ти сега ще ме обвиниш в буквализъм :)) Разбира се, че да се превежда mot pour mot е немислимо. Да, Николов има право да разглежда въпросните два стиха в контекста на цялостната творба и да ги превежда като част от наратива за Създателя на Тигъра. Според мен обаче акцента там е, че огънят в тигровите очи е взет от тези "distant deeps or skies", където той е "горял" - и ето го основанието да преведем "burnt" в продължително време; самата технология на горенето го обуславя.
    Но да приемем, че това са дреболии и да, Николов всъщност е направил най-трудния от 3-те превода, защото е успял да пресъздаде мелодията и такта на оригинала.

    ОтговорИзтриване
  7. Аз пък, подтикнат от този пост, си извадих книгата "Тигър! Тигър!" и ще си я прочета пак тези дни.
    Иначе ми е интересно как може човек да бъде научен на стихотворен превод, че да е оправдано полагането на изпит на края. Да, има разни технически моменти, които е хубаво да се вземат предвид (поне така смятам, без да имам представа какво се учи по тази дисциплина), но ако можеше само с тях да се превеждат стихове, тази дейност отдавна да е механизирана.

    Боян

    ОтговорИзтриване
  8. Бояне, стига си се заяждал за всяка дисциплина, която кажа, че уча там :) И аз съм настроена много против "ученето" на такава материя, и аз го записах по други съображения, но нито знаеш как и какво точно се преподава, нито може така с лека ръка да се отрича всичко :) Бих ти обяснила по-подробно, но да не затлачвам тук.
    "Тигър! Тигър!" защо ми се струва, че съм я чела, обаче никакви спомени не пробужда... Радвам се поне, че постът ми е довел до нещо полезно :)

    ОтговорИзтриване
  9. Извинявай, не съм искал да те засегна. Просто изпитвам непоносимост към опити за обучаване на творчество. Все едно дали ще е под формата на курсове по creative writing ("творческо писане"?), или като лекции по "стихотворен превод" - и въпреки че и в двата случая нямам представа какво точно се учи/преподава. Смятам, че човек може да бъде научен на процедури, формули, правила, трикове, но не и на въображение.
    А тъй като, поне според мен, превод на стихове без въображение (да не използвам думата "талант") не става, не виждам как може да има обективна оценка на наученото в съответния курс.
    С което не искам да омаловажа нито усилията ти, нито постиженията ти. Много ми харесва, че си се хванала да учиш "на тия години", независимо, че все намирам за какво "да се заям".

    Боян

    ОтговорИзтриване
  10. Грешно е да смяташ, че в този курс, в частност, учат някого на творчество. Изобщо не разбирам откъде ти е хрумнала тази мисъл. А моите преводи - и на стихотворения, и на художествена проза - ги правя много преди изобщо да стъпя в тази магистратура. И смятам, че съм добра. Но никога не бих се сметнала за толкова добра, че да не мога да науча още нещо. Иначе съм последният човек, който ще седне да обяснява, че творчество се учи. Освен талантът и въображението обаче в процеса участват и други компоненти.

    ОтговорИзтриване