Nick Cave & The Bad Seeds

Само да се докопам до сетлиста и ще разказвам, независимо дали на някой му се чете или не. За такова нещо просто трябва да се направи опит да се разкаже, иначе си е грехота.

Не се докопах - не знам защо е толкова трудно да се изчопли сетлистът от Солун, при положение, че намирам тези от Белград и Атина (съответно предишния и следващия концерт). Но след щателно сравняване се оказва, че в Солун е свирено същото като в Белград. Така че с около 99,9% сигурност:

Nick Cave & The Bad Seeds
06.06.2008,
Thessaloniki, Moni Lazariston

Night of the lotus eaters
Dig!!! Lazarus dig!!!
Tupelo
Today's lesson
Red right hand
Your funeral my trial
Midnight man
Mercy seat
Deanna
We call upon the author
Get ready for love
Moonland
The ship song
Papa won't leave you Henry
More news from nowhere

The lyre of Orpheus
The weeping song
Hard on for love
Into my arms
Nobody's baby now
Lovely creature
Stagger Lee

Wanted man

За пръв път преди концерт успях да изпълня намерението си да послушам музиката, която очаквам да чуя, и да се настроя. Обикновено все не остава време и отивам на концерт "неподготвена" (както най-вероятно ще се случи и в сряда). Този път изслушах няколко пъти новия албум плюс класики от миналото и сутринта в петък се отправихме към Солун. Пристигнахме, настанихме се и така нататък и така нататък, подробностите нямат отношение към концерта, затова ги пропускам. По стар български обичай се подготвихме да сме на мястото на събитието поне час преди отварянето на вратите (19:30 ч. обявено на билетите, може да е на гръцки, но думата "порта" я знаем какво значи) и прекосихме една доста голяма част от града пеша. Да отбележа и че по стар мой обичай не бях спала предишната вечер, нали все доработвам в последния момент, и само малко бях дремнала в колата. Оказа се обаче, че гърците не обичат да подраняват - повечето се изсипаха непосредствено преди началото на концерта, т.е. след като свършиха подгряващите и всъщност пред вратите чакахме само сериозни тумби от българи. Интересното беше, че вървейки към залата, се натъкнахме на Ник Кейв - по джапанки, прибиращ се към хотела си преди саундчек. Не обичам да притеснявам творци (не казвам знаменитости, за една част от тях изобщо не ми пука, така че ми е все едно дали се притеснаяват или не). Не виждам смисъл в ръкуването, снимането и изричането на фрази от типа "Велик си", "Музиката ти промени живота ми" и т.н. Затова си седях отстрани, докато двамата ми спътници минаха през гореописаната процедура - Кейв се оказа знаменателно отзивчив и търпелив човек. Мило. Борис се развълнува страшно много, което също е много мило. Приятни емоции - да видиш как човек прелива от положителни такива.

После беше едно ходене по нервите, докато си взема пропуск да снимам. С разрешение само за една песен и то, разбира се, тя се оказа с най-гадното осветление и никакви свестни снимки не станаха. Защо ли не си останах в публиката да си щракам оттам, както видях по-късно, че направиха сума ти хора - не знам как бяха вкарали фотоапаратите си, но мен така и така ме бяха пуснали, седях си при моите хора почти до оградата, къде ми трябваше да влизам отпред да снимам, после най-честно да изляза да си оставя апарата и пак да се върна, далеч по-назад... Пуста коректност, да му се не види.
Както и да е. Подгряваха двама нелоши образи, Ed Kuepper и Jeff Wegener. После стандартното чакане и към 10 без 15 на сцената излязоха The Bad Seeds и изскочи Ник. И се започна едно шоу, което продължи над два часа, за което време Ник не спря. Песен след песен в страхотна форма, като живак по сцената, с прекрасния си глас и с едни бушуващи моменти, като мини-вулканични изригвания във всяко парче - невероятно магическо. Непрекъсната комуникация с публиката във втората част - аз вече бях чула Mercy Seat и The Ship Song, за които точех зъби отдавна, и се надявах да чуя Into My Arms по някое време. Ник започна The Lyre of Orpheus с въведение - "Тъй като сме в Гърция и вие имате страхотни митове, сега аз ще разкажа един мит". Малко след това някой се провикна от публиката, Ник се обърна - "Man, I'm telling a fucking Greek myth here!" и започна отначало. После всеки викаше някоя любима песен и изсвириха част от провикнатото, аз останах с впечатление, че наистина е така, но като гледам еднаквостите на двата сетлиста... от друга страна те не могат да знаят цялата си дискография наизуст, готови да изсвирят всяка песен във всеки един момент.



Концертът беше силно емоционален - от сцената се носеха талази енергия и плам и ако не бях вече почитателка на Ник, това щеше окончателно да ме спечели за каузата. Нито един слаб момент, нито една слаба песен, нито миг на отпускане, всяка минута заредена до край, изпита до край, почувствана на повече от 100%. За един концерт не е достатъчно да представи само висококачествени песни, нужно е и нещо лично, нещо очароващо, нещо пленително, нещо субективно. Няма да се повтарям повече, ще го кажа за последно - концертът на Ник Кейв и Бед Сийдс беше като огнен дъх - облива те, нагорещява те, изпълва те от главата до петите, запалва едно огънче вътре в теб, отминава като пламтящ ураган и ти оставаш смъртно изтощен и същевременно зареден до степен косите ти да пропукват със статично електричество.

Това не беше смазващо с тежестта си небе, като концертът на Депеш, не беше поразяващо шоу като това на Джордж Майкъл, не беше поток лъчезарна топлина като Ерос Рамацоти, не беше приветлива, но дистанцирана гениалност като Ерик Клептън, не беше диво опиянението от препускащи коне като Мейдън, не беше нищо, с което може да се сравни. Беше туптяща кълбовидна мълния с мрачен глас и чувство за хумор, която можеш да докоснеш без да се изгориш. Но оставаш зашеметен. Но нямаш нищо против да я докоснеш пак. И пак, и пак...