24 юни, Белград. Пристигаме по-късно, отколкото очакваме, но поне автобусът на Карат С беше много добре климатизиран (използвам случая да прдупредя хората, които пътуват с автобуси на Груп из чужбина - да не го правят, ако имат избор). Белград е хубав град и се оказва, че си спомням почти всичко от местата, където се разхождахме миналата година преди Стоунс. Но този път имаме време само да минем по пешеходната "Княз Милош", да хапнем и да тръгваме към парк Ушче, където, пак както миналата година, ще е събитието - концерт от прощалното турне на The Police.
Концертът... Изключителен концерт във всяко едно отношение - и като организация на самото събитие от страна на сърбите (73 входа за мястото на концерта, големи указателни табели за входовете, видими отдалеч) и като място - парк край Дунав, за щастие в горещия следобед оттам полъхваше от време на време, не много наблъскано в зоната пред сцената, която е и на бабунки, така че ако се изхитриш да си завземеш някоя овреме, си гледаш сцената като на длан, без да ти стърчат каквито и да било глави.
С известно закъснение излязоха Counting Crows, които пяха доволно добре и се оказаха наистина приличен бонус към мероприятието, само че как да им обърнеш изобщо някакво достойно внимание, когато си се настроил на съвсем друга вълна...
Миналата година, почти по същото време, си тръгнахме от същото място след концерта на едни извънземни, наречени с кодовото име Rolling Stones. Изпрати ни Exodus на Боб Марли (писах някъде каква е връзката на Стоунс с Марли и как тази песен е нещо като отдаване на почит към един велик приятел). Сега, към 10 часа местно време, ни посрещна друга песен на Марли - "Get Up, Stand Up". (Нали няма нужда да се обяснява каква е връзката на Полис с регето?) След което на сцената изскочи една фурия, едно вихрено чудовище с ореол от бели коси - точно както каза hendy, същински луд учен, и погали гонга, разположен зад барабаните, след което се метна връз тях и повече от час и половина Стюарт Коупланд им разказа играта. На сцената се плъзнаха и дружките му, оформиха тазгодишната команда извънземни, па като зина оня ми ти звяр Гордън... Стинг бе в жестока форма, до послено държа такива висини на вокално майсторство, гласът му не мръдна и на йота, а не е като да се щадеше особено. Звукът на целия концерт бе кристал, да вземеш от него да направиш диамантена корона на Пепеляшка, ще избие рибата на бала. Имаше си контакт с публиката на прилично равнище, Анди Съмърс сякаш си разглабяше и сглабяше китарата в движение, Стинг се усмихваше с едни едновременно стоманени и добродушни очи и тримцата показаха защо Полис е една велика група. Това шоу, да използвам тази чиста българска дума, въпреки че не беше зрелищно с физически ефекти като огромни екрани, главозамайващи светлини и фойерверки, бе зрелищно с максималното доближаване до състоянието на съвършенство. И като всяко съвършено нещо може би е изглеждало и прекалено отрепетирано, прекалено изчислено, прекалено излъскано и полирано откъм дребни дефекти - нямам нищо против. Защото освен желязната хватка на музиката с нейното съвършенство от типа на звездите в студения космос, освен стоманения захват на професионализма с неговото съвършенство на шеметна кула от слонова кост, имаше и секващото дъха топло излъчване на свиренето в екип от типа на хлапашкото приятелство, което остава у момчетата дори когато вече са зрели мъже. Там, на сцената край Дунав, не свириха само велики музиканти. Там (дано наистина не за последно) видяхме една велика група.
The Police
Белград, Сърбия
24.06.2008, парк Ушче
1. Intro - Get up, Stand up (Bob Marley)
2. Message in a Bottle
3. Walking on the Moon
4. Demolition Man
5. Voices Inside My Head / When The World Is Running Down
6. Don't Stand So Close to Me
7. Driven To Tears
8. Hole In My Life
9. Every Little Thing She Does Is Magic
10. Wrapped Around Your Finger
11. De Do Do Do, De Da Da Da
12. Invisible Sun
13. Can't Stand Losing You / Reggatta De Blanc
Encore 1:
14. Roxanne
15. King of Pain
16. So Lonely
17. Every Breath You Take
Encore 2:
18. Next To You
Концертът... Изключителен концерт във всяко едно отношение - и като организация на самото събитие от страна на сърбите (73 входа за мястото на концерта, големи указателни табели за входовете, видими отдалеч) и като място - парк край Дунав, за щастие в горещия следобед оттам полъхваше от време на време, не много наблъскано в зоната пред сцената, която е и на бабунки, така че ако се изхитриш да си завземеш някоя овреме, си гледаш сцената като на длан, без да ти стърчат каквито и да било глави.
С известно закъснение излязоха Counting Crows, които пяха доволно добре и се оказаха наистина приличен бонус към мероприятието, само че как да им обърнеш изобщо някакво достойно внимание, когато си се настроил на съвсем друга вълна...
Миналата година, почти по същото време, си тръгнахме от същото място след концерта на едни извънземни, наречени с кодовото име Rolling Stones. Изпрати ни Exodus на Боб Марли (писах някъде каква е връзката на Стоунс с Марли и как тази песен е нещо като отдаване на почит към един велик приятел). Сега, към 10 часа местно време, ни посрещна друга песен на Марли - "Get Up, Stand Up". (Нали няма нужда да се обяснява каква е връзката на Полис с регето?) След което на сцената изскочи една фурия, едно вихрено чудовище с ореол от бели коси - точно както каза hendy, същински луд учен, и погали гонга, разположен зад барабаните, след което се метна връз тях и повече от час и половина Стюарт Коупланд им разказа играта. На сцената се плъзнаха и дружките му, оформиха тазгодишната команда извънземни, па като зина оня ми ти звяр Гордън... Стинг бе в жестока форма, до послено държа такива висини на вокално майсторство, гласът му не мръдна и на йота, а не е като да се щадеше особено. Звукът на целия концерт бе кристал, да вземеш от него да направиш диамантена корона на Пепеляшка, ще избие рибата на бала. Имаше си контакт с публиката на прилично равнище, Анди Съмърс сякаш си разглабяше и сглабяше китарата в движение, Стинг се усмихваше с едни едновременно стоманени и добродушни очи и тримцата показаха защо Полис е една велика група. Това шоу, да използвам тази чиста българска дума, въпреки че не беше зрелищно с физически ефекти като огромни екрани, главозамайващи светлини и фойерверки, бе зрелищно с максималното доближаване до състоянието на съвършенство. И като всяко съвършено нещо може би е изглеждало и прекалено отрепетирано, прекалено изчислено, прекалено излъскано и полирано откъм дребни дефекти - нямам нищо против. Защото освен желязната хватка на музиката с нейното съвършенство от типа на звездите в студения космос, освен стоманения захват на професионализма с неговото съвършенство на шеметна кула от слонова кост, имаше и секващото дъха топло излъчване на свиренето в екип от типа на хлапашкото приятелство, което остава у момчетата дори когато вече са зрели мъже. Там, на сцената край Дунав, не свириха само велики музиканти. Там (дано наистина не за последно) видяхме една велика група.
The Police
Белград, Сърбия
24.06.2008, парк Ушче
1. Intro - Get up, Stand up (Bob Marley)
2. Message in a Bottle
3. Walking on the Moon
4. Demolition Man
5. Voices Inside My Head / When The World Is Running Down
6. Don't Stand So Close to Me
7. Driven To Tears
8. Hole In My Life
9. Every Little Thing She Does Is Magic
10. Wrapped Around Your Finger
11. De Do Do Do, De Da Da Da
12. Invisible Sun
13. Can't Stand Losing You / Reggatta De Blanc
Encore 1:
14. Roxanne
15. King of Pain
16. So Lonely
17. Every Breath You Take
Encore 2:
18. Next To You
Завиждам ти. Но благородно. :)
ОтговорИзтриване