четвъртък, 15 януари 2009 г.

In memoriam - Димитър Манчев


Почина любимият ми Димитър Манчев - такива неща никога не са очаквани, но този път е съвсем неочаквано за мен. Много криво ми става... лека му пръст. Публикувам съобщението на Сатиричния театър:

На 14 януари 2009 г. ни напусна големият български актьор Димитър Манчев.

Любимец на поколения зрители. Една от най-ярките звезди на българския театър.

Целият му театрален творчески път е на сцената на Сатиричния театър.

До последната си роля той остана верен на любимия си театър – Сатирата.

Поклон и аплодисменти.

Димитър Манчев е роден на 17 юли 1934 година в София.

Изиграл е над 150 роли в театъра, киното и телевизията.

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на Сатирата са:

Коваджик („Свинските опашчици” от Я. Дитл), Щатала („Смъртта на Тарелкин” от Сухово – Кобилин), г-н Фратю („Чичовци” от Ив. Вазов), Хесапов („Островът” от Борис Априлов), Оргон („Тартюф” от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война” от Брехт), Гечев („Римска баня” от Ст. Стратиев), Гаврил („Януари” от Й. Радичков), Угаров („Провинциални анекдоти” от Ал. Вампилов), Кметът („От много ум... вражалец” от Ст. Л. Костов), Гушак („Лов на диви патици” от А. Вампилов), Кросното („Сън в лятна нощ” от Шекспир), Барах („Принцеса Турандот” от К. Гоци), Данко Харсъзина („Господин Балкански” от Г. Данаилов), Методи („Одисей пътува за Итака” от К. Илиев), О`Хара („Арсеник и стари дантели” от Дж. Кесълринг), Яковлев („Фалшивата монета” от М. Горки), Сорин („Чайка” от А. П. Чехов), Уилфред Бонд („Квартет” от Роналд Харвуд) и др.

Последната роля на Димитър Манчев е Поцо („В очакване на Годо” от С. Бекет, постановка Лилия Абаджиева) през 2008 г.

Поклонението ще бъде на 16 януари /петък/ от 12 ч. във фоайето на Сатиричния театър.

3 коментара:

  1. Лека му пръст!
    Старите хора казват "Той на правия път, ние - на кривия"

    ОтговорИзтриване
  2. Това не го бях чувала, но е хубаво - и мъдро.

    ОтговорИзтриване