От сума ти време седи една чернова за представлението "Одисей" на Теди Москов в Театъра на Армията и така и си остана ненаписана. Затова ще я вмъкна в сегашния пост, касаещ "Красотата спи", пак на Теди, но в Малък градски. Тъй като, по незнайни причини, премиерата мина без пресконференция, се порових из Гугъл и гледам, че вече е била поставяна на сцената на Варненски куклен театър. Та сега това явно е софийската премиера.
Представлението е типично за Москов, разпознава се от километри, че е негово. С една колежка обсъждахме след спектакъла и тя каза, че й е харесало повече от "Одисей". При мен сякаш се получи обратното. Уговорката е, че аз много харесвам работата на Теди Москов и дори когато представлението не ме поразява като нещо уникално и велико в цялостта си, съществуват достатъчно отделни елементи, за да съм доволна, че съм го гледала, а често и да го гледам пак.
Гледахме "Одисей" на премиера, по време на която Теди си седеше в залата и непрекъснато се намесваше, спектакълът още не беше доизкусурен. Това създаде много странен краен резултат и със сигурност е много по-различно от завършеното представление. Може би по този начин по-лесно се разкриваха кодовете на режисьора, препратките, идеите и изобщо човек се оправяше по-лесно из цялата мешаница. Чух, че сега, когато се играе без "участието" на Теди, било далеч по-безинтересно. Това предстои да се види.
"Красотата спи" за мен беше по-малко резултатна откъм "разбиране". Имаше някои персонажи, които все още не схващам какво представляваха и защо бяха там. Иначе играта между "Спящата красавица", фройдистката теория за сънищата, намесата на "Сън в лятна нощ" и сигурно още доста неща, бе доста приятна за гледане. Отново имаме типичните скечови елементи, директна препратка към "Улицата" с небезизвестния епизод, когато Мая Новоселска, чистачка в агенция за "розов телефон" си говори с Лафазанов и двамата се представят за снажни и високи и красиви, а после се срещат в парка и накрая, когато се отдалечават, са сплескани като кюфтета... Имаме една роза, която много ми напомня за Розата от Малкия принц, въпреки че май никъде в спектакъла не се спомена това (и по-добре). Имаме принц и принцеса и от плоскостта на приказката с целувката се извъртаме към плоскостта на "роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет" и изгодната женитба за принц. Имаме жена, която иска дете, неродена мома и нероден Петко. И още - "Госпожиците от Авиньон" и един доста вулгарен Пикасо, квадратни глави и квадратни светове, затворнически решетки, които възпроизвеждат музика, малко Шекспир (за къде без него), малко смърт.
Изобщо - хубав спектакъл, наситен с хрумвания и все пак пронизан от една идея - смърт/сън/мечта/реалност - сливането, разминаването, превръщането.
За актьорите мога да кажа само добри думи, въпреки че Александър Кадиев (по-известен като "синът на Катето Евро") ми хареса много повече в "Великолепният рогоносец" на Мариус. Светлана Янчева играеше така, че на моменти ми се струваше, че на сцената е Мария Каварджикова. Същия глас, същата интонация - ще ми се да разбера дали е нарочно.
Представлението е типично за Москов, разпознава се от километри, че е негово. С една колежка обсъждахме след спектакъла и тя каза, че й е харесало повече от "Одисей". При мен сякаш се получи обратното. Уговорката е, че аз много харесвам работата на Теди Москов и дори когато представлението не ме поразява като нещо уникално и велико в цялостта си, съществуват достатъчно отделни елементи, за да съм доволна, че съм го гледала, а често и да го гледам пак.
Гледахме "Одисей" на премиера, по време на която Теди си седеше в залата и непрекъснато се намесваше, спектакълът още не беше доизкусурен. Това създаде много странен краен резултат и със сигурност е много по-различно от завършеното представление. Може би по този начин по-лесно се разкриваха кодовете на режисьора, препратките, идеите и изобщо човек се оправяше по-лесно из цялата мешаница. Чух, че сега, когато се играе без "участието" на Теди, било далеч по-безинтересно. Това предстои да се види.
"Красотата спи" за мен беше по-малко резултатна откъм "разбиране". Имаше някои персонажи, които все още не схващам какво представляваха и защо бяха там. Иначе играта между "Спящата красавица", фройдистката теория за сънищата, намесата на "Сън в лятна нощ" и сигурно още доста неща, бе доста приятна за гледане. Отново имаме типичните скечови елементи, директна препратка към "Улицата" с небезизвестния епизод, когато Мая Новоселска, чистачка в агенция за "розов телефон" си говори с Лафазанов и двамата се представят за снажни и високи и красиви, а после се срещат в парка и накрая, когато се отдалечават, са сплескани като кюфтета... Имаме една роза, която много ми напомня за Розата от Малкия принц, въпреки че май никъде в спектакъла не се спомена това (и по-добре). Имаме принц и принцеса и от плоскостта на приказката с целувката се извъртаме към плоскостта на "роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет" и изгодната женитба за принц. Имаме жена, която иска дете, неродена мома и нероден Петко. И още - "Госпожиците от Авиньон" и един доста вулгарен Пикасо, квадратни глави и квадратни светове, затворнически решетки, които възпроизвеждат музика, малко Шекспир (за къде без него), малко смърт.
Изобщо - хубав спектакъл, наситен с хрумвания и все пак пронизан от една идея - смърт/сън/мечта/реалност - сливането, разминаването, превръщането.
За актьорите мога да кажа само добри думи, въпреки че Александър Кадиев (по-известен като "синът на Катето Евро") ми хареса много повече в "Великолепният рогоносец" на Мариус. Светлана Янчева играеше така, че на моменти ми се струваше, че на сцената е Мария Каварджикова. Същия глас, същата интонация - ще ми се да разбера дали е нарочно.
Завиждам ти за възможността да гледаш Теди честичко. Много ми допада начинът му на мислене и на "правене на нещата". Макар не всичко да ми е харесвало като краен резултат, той си има запазено място в графата "любими" при мен.
ОтговорИзтриване