През лятото са топлите порои, които вълнуват душата, силни, гръмотевични, като набрала сила буреносна любов. И не знаеш след тях какво ще остане - избуяли, натежали треви или градушкови рани...
Тук можем да слушане "Молитва за дъжд" на Диана Експрес.
Есенният дъжд е Дъждът. Прониква в душата, рече ли да завали. Той е тъжен, елегантен и фин. Обеднял благородник продава сълзи.
И е някак все едно дали ще вали "November Rain" или ще звучи "Сбогом, казах" (Есента, есента, тя оттука премина, хвърли донос от жълти листа... - да си припомним целия текст на Джагаров).
Но зимният дъжд, дъждът през февруари, е нещо толкова безумно тъжно, неестествено, че чак боли. Зимата трябва да е това:
Като ме налегне повече вдъхновение, ще поговоря за тези, а може би и за други неща, чрез стиховете на любими поети. Колко хубав е снегът на Валери Петров...
Поизчерпана се чувствам откъм думи и хубави неща... В контекста на дъждовните ти размисли, се чувствам изцедена... или пък подгизнала, което по ти харесва... Само дето не тръгнах да пиша за себе си, и исках да ти кажа, че ако можех да си подредя бръщолевениците в изречение, щях да ти кажа, че напълно те разбирам и че протяааагам малката си детска ръчица... Но понеже не мога да изразя с думи това което чувствам...
ОтговорИзтриване...се усмихвам тихо и егоистично напук на мръсния свят...
...и ти подарявам цялата си усмивка - защото я заслужаваш.
{}
Темата Дъжд е безкрайна. Има едно място - http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rock&Number=1940060685&page=2&view=collapsed&sb=5&part=, където 3 год. и повече валя без да спира. Всякакви дъждове - тъжни, прочистващи, ситни, бурни, лилави, червени...
ОтговорИзтриване