вторник, 27 февруари 2007 г.

Насред зимно, полуистинско

Вчера ходих в Националното радио да представя последната книга, която преведох - тук мога да си позволя да направя реклама, въпреки че лично нямам никаква полза от това. Да предупредя - печатните грешки са резултат от липсата на коректор... Понеже книгата е хубава, а и аз научих много неща от нея, си позволявам да я представя и тук.

На връщане през книжната сергийка от спирката на Окръжна болница, докато чаках автобус, си купих (отдавна не съм, трябва да наваксам) книга - "Следлюбов" на Левчев. И понеже днес сутринта ме изненада развихрилият се сняг и сега не знам тъжно ли ми е или хубаво (което само по себе си значи, че най-вероятно ми е повече тъжно), си подбрах стихчета, които да си споделя. Това всички го знаят, прекрасен стих на Валери Петров:

Над капчука в игли,
сред воали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Във планинския пост
няма завист и злост
и животът е прост
за незнайния гост.

Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина, тишина.

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?

И малко Левчев:

Ще бъде нежно

В една градинка избеляла
ще си разхождаме
несъществуващите кучета.
Под разтопените дървета
ще спираме и нещо ще си казваме.
Ще бъде нежно.
Но кучетата силни ще ни дърпат,
ще ни отдалечават
и ще ни разделят.
И най-подир ще се загубиме
като нашата безсмъртна любов.

Тези неща се разбират
само когато е късно.
И понеже аз почнах вече
бавно да ги разбирам,
значим, е късно за мене.
Значи, е късно завинаги.

Днес точно има един куп дреболии, които напират да бъдат споделени. От това най-много ме боли, когато не виждам (със сърцето си) този, на когото да ги споделя и те да заблещукат... светло и хармонично нанизани в причудливата бродерия на парчето живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар