четвъртък, 15 февруари 2007 г.

Вода

Твърдението, че водата е живот, е банално. И като такова, най-вероятно се приближава много до истината. Какво става с дъжда, когато попие сред буците пръст по миниатюрните капиляри на почвата? Умира небето и дава живот на дребосъците в хумусното царство. Ако легна сред разорана нива, която дъхти на оголените си тайни, за да ме вали дъжда, малко по малко с него и аз ще се стичам надолу. После ще дойде слънцето и ще ме повлече малко по малко нагоре към небето. Защото всъщност в нас има толкова много вода, че нищо чудно и от Луната да се влияем така, както океаните с техните приливи и отливи.
Когато плувам, живея един забравен живот. Когато пия вода, си припомням забравени мигове от времето, когато съм била по-стара и от Библията. Понякога се чувствам като пустиня и навсякъде летят само зрънца пясък, дори небето ражда само жълт, топъл пясък, с остри невидими ръбчета. Но и пустините има някакво очарование. Дюните са толкова елегантни ;)
Днес подарявам море - четири химични елемента, комбинирали се в две съединения, съчетани в невъобразимо единство от многообразия.

Средата на февруари отмина и сме по-близо до лятото. Нека ви разкажа малко море - подарък за не-рожден ден - една Русалка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар