понеделник, 26 февруари 2007 г.

Из планини и гори


С един много, много добър мой приятел - страхотен поет и човек - горд стопанин на ризеншнауцерка, се отправяме сравнително нередовно на пътешествия из планините. Минала събота скитахме из заснежена Плана, а тази неделя се устремихме към Средногорието. Времето ни беше обърнало гръб и всичко отчайващо сивееше. Цветовете бяха убити - с онази смърт, която настъпва бавно и изсушаващо незабележимо. И един пронизващ вятър се носи в бръснещ полет... Дара, както винаги, нагази победоносно в леденостудената вода на забързала се рекичка, пи от нея, ходи напред-назад и когато излезе, за минути мократа й козина стана на миниатюрни ледени висулки. И си ходеше така - с обеци на ушите и с украса по коремчето и краката - през цялата разходка. Няколко ястреба и един орел я зърнаха веднага със зоркото си зрение и започнаха да й се присмиват, всеки по своему. Тя не им обърна внимание, защото много съсредоточено търчеше насам-натам и гризеше някоя случайно срещната шишарка.

Гората, въпреки бедните цветове, бе чудна. Мека тишина, прозвънваща между оголените клони и рошавите зелени иглички, послегнали кафеникави листа, които поглъщат стъпките, разпръснати навсякъде мраморни камъчета в най-различни цветове - сякаш са минавали стотици Хензеловци и Гретели. Повалени от минала буря дървета попречиха да продължи по пътеката, отстрани на която се разстилаше есенно царство зиме, с тронове на невидими крале:
Из подмолите на рекичката се бяха сгушили ледени висулки и приличаха на завеси пред тайни входове към приказни светове. А в далечината се извисяваше връх Баба, със заснежено чело. От време на време се показваше слънцето, колкото да ти домъчнее по-силно за него, и пак изчезваше.
Цяло премеждие си беше разходката из едно мочурливо поле, до което се стига след прекрачване на коварна меандрираща речица. Как да е, минахме я на отиване, а на връщане си намерихме естествен мост, от който неколкократно опитвах да цамбурна във водата, но бях овреме спасена. Снимка за спомен, щрак, няма само аз да снимам я:

1 коментар:

  1. Прекрасна, красива Дарица!
    Две умни и красиви женски същества сте вие двечките :) А снимките ме подсещат, че Херица е толкова черна, че обикновено не я лови фокуса на апарата :)

    ОтговорИзтриване