понеделник, 12 февруари 2007 г.

Don't make it bad

Мислех да започна с пръв постинг през първия зимен месец. После на Нова година. И накрая - сега.
At the end the love you take is equal to the love you make.
Това може да значи много неща, включително и че когато си нещастно влюбен, все някога ще се намери някой друг нещастно влюбен в теб, чиято любов ще изравни твоята отдадена, но неприета.
Обаче ако това са нещата от живота и нищо не може да се направи, то има някои други неща, по които може да се направи много. Може да се направи много за стените. За страха. За любовта. За хората. И така нататък. Всяко нещо с времето си, тук ще си пиша за това колкото си ща. Сега исках да кажа, че да ми олекне - не е толкова много любовта в света, че човек да си позволява да я пилее, когато му я дават. Даром. Когато нещо идва в повече, то трябва да спре, а не от страх да го оставяме да тече. И когато някой някого обича, трябва честност. Искреност. Защото всеки има право на щастие. И е много по-добре внимателно, с обич да кажеш "спри, защото не мога да ти върна", отколкото да си мълчиш като пън, защото пъновете колкото и да ги поливаш, няма да цъфнат. А какво да говорим, когато на всичкото отгоре раняваш даващия, защото... има ли значение защо.
Аз съм горчива, защото се чувствам излъгана - не като мома англичанка. А като човек, който е мислил, че като обича, дори без да е влюбен, прави нещо хубаво. А получава ненавист, злоба и неяснота, само защото не съм някой друг.
Всеки има право на щастие. Когато не знаеш как да се грижиш за птица, пусни я да отлети. Само в началото ще й е самотно.

2 коментара:

  1. Хей, защо толкова тъжно започваш?
    Горчилката ще отмине, или поне ще се утаи. Ти имаш по-голям късмет, защото си от даващите хора, а не от онези, които не могат да оценят какво им се дава. Пиши, не се затваряй - обичай наслуки, обичай наред - рано или късно ще получиш в отговор това, за което копнееш. Успех!:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :)
    Не ми е тъжно, че не съм обичана, или че каквото давам, не е било оценено. Тъжно ми е, че съзнателно съм лъгана и съзнателно към хубавото и обичта ми се е натрупвала неприязън. И че в крайна сметка това води до там да се чувствам като тъпа патка идиотка. Унизително е някак си, подло...

    ОтговорИзтриване