Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?

Така. Няма да има постинг за Тодоров ден. Да има за какво да пиша догодина ;)

За сметка на това ще предложа една визия за "Кармен".

Операта.
Уикендите ми са посветени на културизъм. Единия ден ходя на културно мероприятие - театър, изложба, опера, балет..., другия - на туризъм из планините. Вчера с Ели и Муся по мускетарски се запътихме към операта. Предвидливо бях купила билети, защото се оказа, че явно забележките към Националната опера и балет са верни - поне относно репертоара. Свалят се от сцена представления, които се радват на посещаемост, а се играят - незнайно защо - други, очевидно не особено популярни. И така, след години липса, творбата на Бизе се завръща на сцена, а, понесени от всенародната любов към тази прочута опера, хората се тълпят пред касата с надеждата някой да продава билет. Никой не продаваше. Странно, защото имаше празни места.

Разликата във времената е факт, нравите се менят и така нататък. Обаче за едно консервирано изкуство, като операта, би трябвало и социалните правила да си стоят консервирани. А не аз да си обличам нещо като бална рокля, а половината зала да е по дънки и пуловер. Нищо против пуловерите, като цяло, но цикламеният цвят на тези, които се продават по сергийки на Раковска, не ми се връзва с първи балкон.
От друга страна явно хората просто следват модата. Същата тази мода, която следва дизайнерката на костюмите. И според която няма нищо лошо на сцената да танцуват балерини с червени наметала върху съответно розова, оранжева, жълта и зелена рокля. Убийствен подбор на цветовете. Дразнещо, дори да се абстрахираме от факта, че балерините се приземяваха с грохота на гюллета, а синхронът между тях и да искаха, нямаше как да могат повече да го избегнат. Симпатично подскачаха и подтичваха балетистите, когато оформяха кръг - да не остават много дупки и да не се блъснат. Но това е бял кахър, все пак гледаме опера.

Тоест дошли сме да чуем, но не и на последно място - да видим. Нещо като актьорска игра, например. Видяхме една, меко казано, странна Кармен. Не знам името на певицата, защото не сметнах за нужно да си купувам поредната програма - "Кармен" е най-любимата ми опера и съм я гледала доста пъти. За сметка на това, поради бързо търсене в Гугъл, успях да открия имената на целия актьорски състав при Варненска опера. Човек би си помислил, че щом във Варна си дават труда да ги изпишат, то и София би трябвало. Но не би.
Тембърът на певицата не ми хареса, но това си е мой проблем. Интересно обаче как човек да повярва каква изкусителка е Кармен и защо всичко живо от мъжки пол увисва чене, щом я види, когато на сцената се разхожда жена на(д) средна възраст с определено не особено стройна фигура и удивително безвкусна кестенява (!) перука на масури. В последно действие - в бялата рокля на волани и с перде на главата - изобщо, ама изобщо не стана ясно защо името "Кармен" се е превърнала в нарицателно. Всеки момент имах чувството, че жената ще хване тупалката за килими и ще избуха Дон Хосе в главата с думите: "Айде, разкарай се, че затваряме."

Като стана дума за Хосе, човекът пя. И игра много добре - с изключение на последно действие. То той и там игра добре, но режисьорското решение да се влачи като последен безволев плужек изобщо не оправда мигновеното убийство. Или идваш решен да я колиш и я викаш да се върне само от, да речем, кумова срама, или тя те докарва до някакво състояние на амок (което тя НЕ направи) или се влачиш като плъх и тя те прекрачва. Какво знаем всички, това не се случва по либрето. Вместо това той се влачи и рева 5 минути, после отнейде извади една ножка и я наръга право в алената роза, с която тя кичово бе закичила деколтето си.

Ама моля ви се!!!

Ескамилио обаче се представи много добре. По принцип този персонаж много ми допада с виждането си за любовта и живота като цяло - е, може би не по принцип, но в конкретния контекст. Михаела също бе добра, въпреки че аз просто не харесвам героинята.
Билетите в София за опера са евтини. Тоест нямам право да претендирам за качество като в Париж, примерно. Но все пак, все пак!
След това, когато с официалните рокли нахълтахме в Кривото и събрахме малко погледи, решихме на по бира скоро да посетим мюзикъл. Не съм проверила дали дават "Коса". Малко се страхувам след Националната опера какво ли да очаквам в Музикалния театър...