Боянската църква

Скучно ми е. Това е много тежко заявление от моя страна. Защото: а/ На мен винаги ми е интересно, б/ отвратително клише за начало на текст, в/ скучно ми е само, когато имам нещо да работя и не ми се работи. Обикалям наоколо на пръсти в неистов стремеж да си намеря нещо за четене и само пуфтя безгласно. В момента влизам в ролята на чукчата, който бил писател -  като няма какво да чета... Днес, а по-точно вчера, отидох да видя Боянската църква. Каня й се отдавна, а и нали съм въоръжена с книжка - еднолевка "100 туристически обекта", прелитам навред из родината в лов на заветни печати. Добро начало за маршова песен. Както и да е. Навън вали, спокойно, без да бърза за никъде, с ясното съзнание, че така и така обявената от метеоролозите норма от 15 литра на кв. м. ще си я изпълни даже хич без да си дава зор. Бавно, славно, напоително, студено. Прониква между паветата и плочките и образува водни въглавнички, които само чакат нищо неподозиращите обувки - половинки да стъпят отгоре, за да кажат "пльок!" и ехидно да докопат де що има чорапче сухо останало. И в това време на неделност, когато всеки порадъчен гражданин би трябвало да си седи у дома в кухнята, в скута си с котката, до прозореца с муселинов перденца, да пие билков чай с ягодово сладко и да похапва палачинки, може и без пудра захар, в това време, когато белите дракони се свиват на кравай под бучките захар в захарницата, когато челата на цветята натежават от капки и сливите са бухнали с рошави глави, подобно прическата на онзи Сънчо от детството ми, който идваше в осем без десет, в който всичко е умито празнично - неделно, и пак така - притихнало, аз се озовах там горе на баиря. Това е защото последните няколко дни придружавах една група директори на френски театри, дошли за малко културен обмен в София и понеже тези дни ми бяха като в друг свят, толкова е приятно да си имаш работа с интелигентни и весели хора накуп, та реших да им посветя и неделната сутрин, въпреки че задълженията ми към тях бяха приключили. Оказва се, когато реша да показвам китната ни столица на чужденци, че най-интересното и комай единственото, което може да се види в нея, са църкви от всякакъв вид, малко музеи, за който го влече, минимален брой интересни като архитектира сгради, даже бих казала - под санитарния минимум като брой, и войничетата пред президентството, това не знам защо всеки го захласва. И това е.
След разхищаващо многословие не по същество, лаконично по темата:
Боянската църква ми хареса наистина много. Прочетох, че дълги години си е била запусната и никой не й е обръщал внимание. А е просто уникално съкровище. Да те хване яд, че и срам, и после пак - яд. Ако някой не е ходил, препоръчвам я. 
Мога да помърморя относно уредбата й на административно ниво, но здраве да е.