Превеждах новите серии на "Ласи" - едни за "Диема" и едни за GTV. Тези за "Диема" бяха много неприятни, защото момченцето, на което е Ласи, беше много некадърно, горкото, и така преиграваше, че в 60% от времето ми идеше да му шибна два шамара да се освести и да се държи нормално. Но кучето е страхотно. Та в тези серии майката на детето е ветеринарен лекар, бащата е починал, тя се връща в родното си градче и поема практиката на пенсионирания вече ветеринар там. И когато идваха пациенти, в началото я гледаха с голямо недоверие и си искаха стария доктор. Аз, разбира се, не бих си и помислила, че може да съм толкова консервативна, но ето, че днес ми се случи същото. Отиваме на контролен преглед с Дара, заради някакво петънце, което се страхувах да не са гъбички. Миналият път моите ветеринaрки ми изписаха един крем и отивам да видя как вървят нещата. Това отиване, трябва да знаете, е много сложна работа. Ако забравя да взема нашийника и повода - защото ние повечето време се разхождаме без тези атрибути - става много зле. Надуши ли тя накъде отиваме, прави една огромна дъга, и се държи на поне 200 метра радиус от кабинета. А тръгна ли към нея да я хвана, си плюе на петите и драсва с все сили далеч от коварния ми план. Все едно ще я дерат там. Но днес бяхме екипирани, довличаме се някак до кабинета и - лекарките ги няма. Седи само някакво непознато момиче, на табелка на престилката й пише "Стажантка". Аха, ясна каква е работата. Обаче чак си се смях на себе си вътрешно, с такова недоверие я изгледах в началото и попитах къде са ни лекарките, че... Сещам се какво е изпитало горкото момиче, точно като във филма, но това сякаш още повече подсили нещата - ако не се бях сетила за филма, можеше и просто да се държа, сякаш всичко е наред, но като се сетих, не можах да издържа на изкушението и да не метна малко подозрителни погледи. Когато едно клише се осъзнае, едно от хубавите неща, които могат да му се случат, е да бъде иронизирано. Само че мисля, че стажантката не го разбра, не ставам за актриса :)сряда, 23 април 2008 г.
Ласи
Превеждах новите серии на "Ласи" - едни за "Диема" и едни за GTV. Тези за "Диема" бяха много неприятни, защото момченцето, на което е Ласи, беше много некадърно, горкото, и така преиграваше, че в 60% от времето ми идеше да му шибна два шамара да се освести и да се държи нормално. Но кучето е страхотно. Та в тези серии майката на детето е ветеринарен лекар, бащата е починал, тя се връща в родното си градче и поема практиката на пенсионирания вече ветеринар там. И когато идваха пациенти, в началото я гледаха с голямо недоверие и си искаха стария доктор. Аз, разбира се, не бих си и помислила, че може да съм толкова консервативна, но ето, че днес ми се случи същото. Отиваме на контролен преглед с Дара, заради някакво петънце, което се страхувах да не са гъбички. Миналият път моите ветеринaрки ми изписаха един крем и отивам да видя как вървят нещата. Това отиване, трябва да знаете, е много сложна работа. Ако забравя да взема нашийника и повода - защото ние повечето време се разхождаме без тези атрибути - става много зле. Надуши ли тя накъде отиваме, прави една огромна дъга, и се държи на поне 200 метра радиус от кабинета. А тръгна ли към нея да я хвана, си плюе на петите и драсва с все сили далеч от коварния ми план. Все едно ще я дерат там. Но днес бяхме екипирани, довличаме се някак до кабинета и - лекарките ги няма. Седи само някакво непознато момиче, на табелка на престилката й пише "Стажантка". Аха, ясна каква е работата. Обаче чак си се смях на себе си вътрешно, с такова недоверие я изгледах в началото и попитах къде са ни лекарките, че... Сещам се какво е изпитало горкото момиче, точно като във филма, но това сякаш още повече подсили нещата - ако не се бях сетила за филма, можеше и просто да се държа, сякаш всичко е наред, но като се сетих, не можах да издържа на изкушението и да не метна малко подозрителни погледи. Когато едно клише се осъзнае, едно от хубавите неща, които могат да му се случат, е да бъде иронизирано. Само че мисля, че стажантката не го разбра, не ставам за актриса :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар