Пътувам си днес в тролей 2. Малки случки и дребни разсъждения.
Първо, тъй като часовете ми в училището в Борово свършват в 10:30, а от 10:30 започва занятие по "Софтуер и превод" в СУ, аз след звънеца се изстрелвам по най-бързия начин към спирката, за да хвана някакво превозно средство. Никога нямам шанс да стигна до долу за по-малко от 40 минути, какво да се прави, задръствания. И тъй като сутринта не успях да пия едно кафе, докато чакам, реших да си купя от малкото магазинче едно "3 в 1", плюс любимите ми ментови желирани бонбони. В този миг дойде тролеят и аз успях да се кача все пак в него. Знам, че не е хубаво да се влиза (а направо си е забранено) с напитки, тъй че се пиша нарушител, но имах нужда от кафе. Не, пиеше ми се кафе :) Докато балансирах чашата, чантата, билетчето и портмонето, една жена предложи да ми помогне и ми подържа кафето, докато оправя останалото. Беше много мило, не се случва често и си е направо за отбелязване, а това вече е тъжно. Не, че не трябва да се споменават и хубавите неща, напротив, просто такива елементарно естествени постъпки са тъжно редки.
После се качи контрола и всичко по реда си. Едно момче до мен, струва ми се, че го познавам, редактор в едно от списанията, за които пиша, няма билет. Неприятна история и аз съм възмутена, но от какво - жената не се държа грубо, а съвсем в правото си поиска лична карта, имаше и някакви полицаи. "Нарушителят", разбира се, отказа и тя докато отиде да се посъветва с полицаите, които си кибичеха на колелото, около мен се разразиха бурни коментари, все в защита на момчето, с подобни аргументи: "Тая не се вижда как се е наклепала" (вярно, беше си изписала двойни устни, ярко червени, а за очната линия просто не искам да разказвам, като цяло изглеждаше като клоун от филм на ужасите, но какво общо има това с работата й и как си я изпълнява?); "Те цялата държава окрадоха", "Полицаите нямат право да го глобяват", "Полицаите нямат право да му искат лична карта".
С цялото ми уважение към общественото мнение и с цялото ми желание да има такова, не мога да не отбележа няколко прости факта. Въпросното лице, откъдето и да го погледнеш, си е нарушител. Има ли закон и правила - да се пътува с билетче, има. Значи аз мога да го спазвам, която се водя, примерно, обикновен автор в изданието, а той не може (да предположим, че е този, за който го мисля, най-малкото не е по-зле платежоспособен от мен). Той няма билет, значи подлежи на санкция. Дали мацката си е сложила червило или не, това няма никакво отношение към случая. Както и кой, дали и защо е окрал държавата. Да не би този младеж да не краде същата тая държава, като се вози гратис в държавния транспорт?
Много се ядосах на инерцията, с която започна негодуванието. Че контрольорите в по-голямата си част са едни неприятни същества, които се заяждат и играят на дребно, е така. Че безумно ме дразнят с тъпите си опити да "изненадат" пътуващите (малко след това, когато се прибирах с автобус 76, се качиха двама, мадамата си носеше "униформената жилетка" в една малка торбичка, беше толкова явно, особено както се беше подготвила да си я извади "изневиделица" и се оглеждаше като лисица в кокошарник, че ме напуши смях и предварително си извадих билетчето. После ме попита (на "ти") "Позна ме, нали? Къде сме се виждали?" Все едно е много трудно да им отгатнеш лукавите намерения.) Всичко това е така.
Но когато един пътник е без билет, той е без билет и точка.
Как ще се "оправим", ако не започнем от най-дребните неща?
Първо, тъй като часовете ми в училището в Борово свършват в 10:30, а от 10:30 започва занятие по "Софтуер и превод" в СУ, аз след звънеца се изстрелвам по най-бързия начин към спирката, за да хвана някакво превозно средство. Никога нямам шанс да стигна до долу за по-малко от 40 минути, какво да се прави, задръствания. И тъй като сутринта не успях да пия едно кафе, докато чакам, реших да си купя от малкото магазинче едно "3 в 1", плюс любимите ми ментови желирани бонбони. В този миг дойде тролеят и аз успях да се кача все пак в него. Знам, че не е хубаво да се влиза (а направо си е забранено) с напитки, тъй че се пиша нарушител, но имах нужда от кафе. Не, пиеше ми се кафе :) Докато балансирах чашата, чантата, билетчето и портмонето, една жена предложи да ми помогне и ми подържа кафето, докато оправя останалото. Беше много мило, не се случва често и си е направо за отбелязване, а това вече е тъжно. Не, че не трябва да се споменават и хубавите неща, напротив, просто такива елементарно естествени постъпки са тъжно редки.
После се качи контрола и всичко по реда си. Едно момче до мен, струва ми се, че го познавам, редактор в едно от списанията, за които пиша, няма билет. Неприятна история и аз съм възмутена, но от какво - жената не се държа грубо, а съвсем в правото си поиска лична карта, имаше и някакви полицаи. "Нарушителят", разбира се, отказа и тя докато отиде да се посъветва с полицаите, които си кибичеха на колелото, около мен се разразиха бурни коментари, все в защита на момчето, с подобни аргументи: "Тая не се вижда как се е наклепала" (вярно, беше си изписала двойни устни, ярко червени, а за очната линия просто не искам да разказвам, като цяло изглеждаше като клоун от филм на ужасите, но какво общо има това с работата й и как си я изпълнява?); "Те цялата държава окрадоха", "Полицаите нямат право да го глобяват", "Полицаите нямат право да му искат лична карта".
С цялото ми уважение към общественото мнение и с цялото ми желание да има такова, не мога да не отбележа няколко прости факта. Въпросното лице, откъдето и да го погледнеш, си е нарушител. Има ли закон и правила - да се пътува с билетче, има. Значи аз мога да го спазвам, която се водя, примерно, обикновен автор в изданието, а той не може (да предположим, че е този, за който го мисля, най-малкото не е по-зле платежоспособен от мен). Той няма билет, значи подлежи на санкция. Дали мацката си е сложила червило или не, това няма никакво отношение към случая. Както и кой, дали и защо е окрал държавата. Да не би този младеж да не краде същата тая държава, като се вози гратис в държавния транспорт?
Много се ядосах на инерцията, с която започна негодуванието. Че контрольорите в по-голямата си част са едни неприятни същества, които се заяждат и играят на дребно, е така. Че безумно ме дразнят с тъпите си опити да "изненадат" пътуващите (малко след това, когато се прибирах с автобус 76, се качиха двама, мадамата си носеше "униформената жилетка" в една малка торбичка, беше толкова явно, особено както се беше подготвила да си я извади "изневиделица" и се оглеждаше като лисица в кокошарник, че ме напуши смях и предварително си извадих билетчето. После ме попита (на "ти") "Позна ме, нали? Къде сме се виждали?" Все едно е много трудно да им отгатнеш лукавите намерения.) Всичко това е така.
Но когато един пътник е без билет, той е без билет и точка.
Как ще се "оправим", ако не започнем от най-дребните неща?
Оставяйки билетите настрана, би ли обяснила що за чудо е предметът "Софтуер и превод"? Че ми е много странно какво толкова има да се учи по него цял семестър.
ОтговорИзтриванеБоян
Не виждам какво толкова странно има. Учи се преводачески софтуер като Традос например, както и неща, които са полезни за преводача в обикновено използваните програми - Уърд, Акробат, които аз съм си ги намирала сама с ръчкане, но аз превеждам от известно време, докато се предполага, че колегите - не. Последно се занимавахме с най-бързия начин да се превеждат PowerPoint неща, което си е голяма играчка както и да го погледнеш и всъщност е много полезно някой да ти покаже за 2 часа, вместо да го ръчкаш сам два дена.
ОтговорИзтриванеПо принцип трябва да се изучат и професионалните програми за субтитриране, но това е в "Субтитри и филмов превод", където нищо не научаваме, та методът на ръчкането е по-използван, на мен лично ми обясняват и хората, които са колеги и по-напред с материала. Това не са най-широко разпространените програми, изпозлвани от хората, които качват субтитрите в нета, а малко по-сложни такива, хейзъл би могла повече да ти каже по въпроса.
А аз ще те помоля да дадеш знак, като напредне проектът със сканирането и наистина последните броеве мога спокойно да ти ги дам за целта.