вторник, 15 април 2008 г.

Регенезис

Знаете ли вие какво е това люляк? Аз до скоро си мислех, че е най-обикновен декоративен храст, който не се отличава с някакви особени свойства, освен с прекрасните си цветове, разбира се. Обаче днес научих нещо ново за мен - ще прощавате, ако го знаете, може дори да ме порицаете за невежеството, но аз да споделя за илитератите като мен.

Люлякът е растение - регенерат. Да не се бърка с ренегат, моля. Люлякът е една хидра, една морска звезда, един черен дроб на пред- и задблоковите градинки. Това е растението - триглава ламя. Като отчупиш един клон, на негово място израстват три! И така - в геометрична прогресия. И изобщо да не вярвате на разните му там наръчници за градинарство, които обясняват, че трябва да се премахват прецъфтелите клонки, за да цъфтят по-добре другите - я кажете кой нормален човек ще почне да къса прецъфтели цветя, било то с перспективата да има по-хубави и кичести цветове след седмица? Какво е седмицата - миг далечен, недостижим, кой ти мисли за бъдещето, когато това чудодейно растение предлага дъхави, уханни клонки на една ръка и едно протягане на пръсти разстояние? Ся, малко може да се окаляш като влезеш в градинката, ама красотата иска жертви и трай, бабо, за хубост е казал народът. Пък и после нали си изтриваш подметките на алеята за разходка на бебета в колички и си заминаваш, колко му е?
Другото, на което не трябва да се вярва и което така заблуждаващо пишат в големите книги, е че, моля ви се, не трябвало да се чупи - причинявало големи рани, забелвала се кората му и се изсушавал храста, трябвало да се реже с остро ножче. Абсурд! Това е пропаганда и дезинформация, това изобщо няма как да бъде доказано, да не би като си отчупиш разцъфналo клонче от череша, примерно, да се връщаш после да провериш какво се случило с дървото? Тогава от къде може да ги знаят тия неща? Манипулатори ниедни...

Мен ме светна една дама, докато си разхождах кучето зад блока. Аз, трябва да кажа, обичам много люляк. На 6 май обикновено люляците цъфтят, та се късат, и направо ми пълнят душата. Та зад блоковете има три люлякови храста, наблюдавам ги от известно време как се канят да цъфтят и понеже, както казах, не бях се образовала, не късам - викам си, защо, като така си ги гледам всеки ден по три пъти, докато разхождам кучето и им се радвам и изобщо и другите хора им се радват, майки с колички, преминаващи работещи наблизо, кой ли не. То това зеленичко пространство е едно от малкото в района и има стълпотворение на моменти. Та, разхождам си аз кучето и я гледам как тя чупи от единия храст, като обра всичко, до което успя да се докопа, си тръгна. За момент се изкуших да пусна кучето към нея, ама айде, от мен да мине, поне останалите клонки са на високо, освен ако не мине някой баскетболист, може да оцелеят и да им се порадваме още малко. Но тя се премести на другия храст. Аз съм кротък и хрисим човек, по принцип, но тоя път не издържах. Отивам и я питам:
- Вие в този блок ли живеете? - така любезно подхващам, един вид, запознаваме се. То и аз не живея в този блок, живея в съседния, ние там люляци нямаме, само една слива и една поляна, в която един съсед си паркира колата, той е по-хитър от другите балами, дето се чудят как да си намерят място за паркиране пред блока, и по алеите минава отзад, прегазва малко градинки и се паркира в нашата.
- Ми не - казва тя.
- Ами недейте да късате тогава тоя люляк, нищо няма да остане от него, ако всеки така като вас мине.
- Ми то аз и пред нас си късам.
- Ама ако минат трима като вас и няма да остане цвят.
- Съмнявам се. (Тук аз побеснявам, но следва продължение на репликата, иде мигът на инсайт, на просветление, на божествено озарение за мен от нейните слова.)  Аз всеки ден си късам пред нас.
!!!

                                Люляк-регенерат ---->

Аз още не бях осъзнала важността на мига и на информацията, която тази жена-ангел, спуснат специално от небето сякаш, да ми дари знание, ми поднесе, и се развиках. Тя не спори дълго с мен, предполагам, за това заслуга имаше кучето ми (нищо не й направи, само седеше до мен, все едно бях с мъж, те така мълчат при скандали).
И аз сега, озарена, само за едно нещо се тревожа, някаква еретична мисъл се промъква в съзнанието ми - той като така регенерира тоя люляк, тя що не продължава да си къса пред тях, а се е преместила на храстите на съседния блок? Да не си помислите, че си пъхам носа, дето не трябва, нали не е нашата градинка, аз просто така, от любов към знанието.

<--Кокиче - телепортатор

И друго, да знаете, кокичетата не го могат това с регенезиса. На втория ден след набождането си - таман се бяха приготвили да се разтворят, всички кокичета от градинката изчезнаха. Което, според мен, е явно доказателство, че са овладели телепортацията. Не виждам какво друго може да е.


Брей, това природата била пълна с такива чудеса!

4 коментара:

  1. хихи, ти пък ... пред моя вход цели 3 фиданки на орехови дръвчета се дематериализираха, телепортираха или не знам какво още, тъй че не се чуди на тези "умения" на кокичетата. ;) По-мънички са и по-бързо бягат! Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ама без малко да хукна да бера регернериращи се люляци!!! И без това са ми любимите от всички цъфтящи и каращихоратадакихатподсмърчатиплачат растения :) Много се кефя, че са цъфнали и олилавили всичко, пък я си представи, сега като разбрах че могат да се регенерират (абе това възвратен глагол ли е?!) - и скоро целият свят ще е в люляци!!!
    Иначе повече обичам само филчето, и то е цъфнало, пред вкъщи знаеш ли какъв хубав храст имаше, ама дядо го изкорени :(

    ОтговорИзтриване
  3. Nousha:-):-):-)
    Гледай ти, какви неща можело да забележе човек покрай един храст люляк и няколко кокичета.:-)

    Весели и цветни Лазаровден и Цветница:-)

    Горан

    ОтговорИзтриване