Когато имам ужасно много за превод (сиреч, ужасно много работа), редовно прекъсвам и почвам да си търся нещо интересно за четене. Обикновено точно тогава всички блогове, които чета, не са публикували нищо ново. 
Далеч съм от мисълта, че моят блог е супер интересно място, но явно сушата за нещо интересно за четене е голяма по празниците, та е довела до крайни постъпки
- изобщо не очаквах коментари по предишния си пост! Но тъй като има, се сетих за две-три неща и хоп! ново постче (следващото ще е за социализма в Зимбабве и руските олигарси, така че може да не минавате оттук известно време).
Дълго време се опитвах да избегна критериите и изискванията към хората въобще и към МъжЪ в частност. Но те имат навика да се самосъздават, затова просто си признавам. Смятам, че е безсмислено да имаш "идеал" и "представа" за партньор, но основни критерии, без които пасването е невъзможно, не може да няма.
В последните години изкуството, в частност - театъра - показва един проблем "интелигентна неомъжена жена около 30-те". (Мога на прима виста да изброя поне 3 постановки и то само на софийска сцена по въпроса.) Това може би нямаше да е проблем, ако не бе следствие от тенденцията "липса/ пречка за общуване". Което вече си е огромен проблем. Чудя се колко ли хора си дават сметка...
Споменах изкуството, защото твърдят, че било отражение на живота.
Животът е непрекъснато усъвършенстване. Колкото повече се развиваш, толкова повече изисквания започваш да имаш към тези, които претендират да са на твоето ниво (разбирай - към потенциален партньор). Кръгът се стеснява, а с възрастта намалява и броят свободни радикали. Към математическата схема добавяме и нуждата от химия, което още повече смарангясва положението.
Нямаше да се притеснявам, ако ставаше дума само за мен (пред мен винаги стои възможността ако се проваля в любовта, да стана поетеса
). Но ми е тревожна цялата картинка. Ето, комитата писа в коментарите за говоренето. И аз това искам, а с мен може и да се говори. И какво, да не сме цъфнали и вързали? Какво излиза, че колкото си по-ограничен, семпъл и обикновен, толкова повече шансове имаш за биологично продължение на рода, а може би и любов? Ъъ...
Далеч съм от мисълта, че моят блог е супер интересно място, но явно сушата за нещо интересно за четене е голяма по празниците, та е довела до крайни постъпки
- изобщо не очаквах коментари по предишния си пост! Но тъй като има, се сетих за две-три неща и хоп! ново постче (следващото ще е за социализма в Зимбабве и руските олигарси, така че може да не минавате оттук известно време).Дълго време се опитвах да избегна критериите и изискванията към хората въобще и към МъжЪ в частност. Но те имат навика да се самосъздават, затова просто си признавам. Смятам, че е безсмислено да имаш "идеал" и "представа" за партньор, но основни критерии, без които пасването е невъзможно, не може да няма.
В последните години изкуството, в частност - театъра - показва един проблем "интелигентна неомъжена жена около 30-те". (Мога на прима виста да изброя поне 3 постановки и то само на софийска сцена по въпроса.) Това може би нямаше да е проблем, ако не бе следствие от тенденцията "липса/ пречка за общуване". Което вече си е огромен проблем. Чудя се колко ли хора си дават сметка...
Споменах изкуството, защото твърдят, че било отражение на живота.
Животът е непрекъснато усъвършенстване. Колкото повече се развиваш, толкова повече изисквания започваш да имаш към тези, които претендират да са на твоето ниво (разбирай - към потенциален партньор). Кръгът се стеснява, а с възрастта намалява и броят свободни радикали. Към математическата схема добавяме и нуждата от химия, което още повече смарангясва положението.
Нямаше да се притеснявам, ако ставаше дума само за мен (пред мен винаги стои възможността ако се проваля в любовта, да стана поетеса
). Но ми е тревожна цялата картинка. Ето, комитата писа в коментарите за говоренето. И аз това искам, а с мен може и да се говори. И какво, да не сме цъфнали и вързали? Какво излиза, че колкото си по-ограничен, семпъл и обикновен, толкова повече шансове имаш за биологично продължение на рода, а може би и любов? Ъъ...
Ахаха.
ОтговорИзтриванеНуше, мъжете само разправят, че искат да си говорят с някого. Всъщност искат някой, на когото да говорят - да споделят прозренията си и да получат възхитени погледи, може и невербално съгласие. Интелигентната жена не е опция, защото може и тя да има прозрения и да каже нещо, с което те не са съгласни. Това в краткосрочен план е приемливо, в дългосрочен - не:)
Това изобщо не е вярно обяснение, но и не е лъжливо;) И отговаря на въпроса ти защо мъжете предпочитат "по-ограничени" жени.
Избива ме на цинизъм, но съвсем скоро говорих с приятел, който се жалваше, че не може да "разговаря" с гаджето си така, както "разговаря" с мен. Според мен проблемът му обаче е, че в този конкретен случай, тя не е достатъчно красива.
Честит имен ден :)
ОтговорИзтриванеПожелавам ти шеметно и вълнуващо чувство, което да съпровожда пътя ти към реализиране на мечтите :)
По темата за усъвършенстването си много права според мен. С времето човек се усъвършенства и критериите към останалите стават почти непосилно високи за средностатистическия човек. Да си кажа честно, мислех си, че само аз го имам този проблем.
Също така с времето човек става все по-малко склонен да прави компромиси с представите и очакванията си. Като сме казали бял кон, искаме бял кон, каква е тази зелена тротинетка, моля!
Исках просто да кажа, че си мислех за същите неща наскоро и за това, доколко оставаш себе си, ако пречупиш критериите си и направиш компромис с тях. Ако чувстваш, е "падаш" до нечие ниво, дали не се губи поне половината смисъл...
Бих искал да сложа и още една гледна точка, която бидейки според мен мъжката, може да даде известна яснота.
ОтговорИзтриванеНяма такова нещо като "търся жена, с която да си говорим"!
Първото правило, по което един мъж преценява е, дали би спал със жената. Но не на пет големи разхубавителни. Може ли тя да го кара да хормонясва перманентно? Абсолютно необходимото условие.
То обаче е и недостатъчно. Това, обаче, което го допълва, е въпросното "говорене". Но то е винаги следствие и идва после. Важно е да се помни реда!
Така че думите на Комитата най-вероятно значат, че от тези жени около него, които той би чукал, никоя не става "и за говорене". И обратно, "говорещите" не стават за секс.
Просто и ясно.
А
ПП. читател, води си и тук бележки :D
Не, Амбър, не е само мъжката гледна точка това. Тъй като смятам себе си за средно ителигентна, приемам по презумция, че и читателите на блога ми са поне толкова интелигентни и затова не сметнах за нужно да пиша и този очевиден факт. Въпреки че изречението за химията като цяло опира до това. Ти да не мислиш, че като видя някой, първата ми мисъл е "Дали има докторат по ядрена физика?" Ако искаш, разбирай поста ми като "Всички мъже, с които бих спала, като си отворят устата, загубват тази възможност". С тези, с които си говоря, пък не бих спала, значи пак не се получава. Този критерий е еднакъв и за двата пола, аз говорех за другите.
ОтговорИзтриване@гимли, благодаря :) От опит знам, че "падането" до нечие ниво няма никакъв смисъл, само създава проблеми - у теб недоволство, у другия - комплекси...
@хейз :)
Ами значи просто аз съм по-глупав от средния читател на този блог :j
ОтговорИзтриванеИ бидейки такъв, пак държа, че "тази " гледна точка, не е точно "женската" гледна точка, най-малкото в нейната крайност.
Тук се сещам и за още един важен момент, но той най-вероятно ще се окаже също толкова тривиален и ненужен за споменаване.
Не на последно място, в тази материя никой не може да усвои нищо от другите, просто е прекалено късно за всички ни да се променяме.
А
А.,
ОтговорИзтриванети отново ме караш да бъда краен; сарказмът ти (ако имаше такъв) е неуместен; няма нужда да си водя бележки на твоите, с извинения, клишета, след като съм чел Фройд, пък и доразвилата го The Ladder Theory.
Нуша ми е интересна с нейната експресивност и заредена чувстеност, която се среща рядко, поне около мен. С репликата за бележките исках да изразя съпричастност, пък и желание да прекарам (поне един) залез с нея.
@А - това е твоето мнение и дори да не съм (напълно) съгласна с него, го уважавам, а и знам, че няма да го променя, каквото и да кажа, най-малкото тук. В никакъв случай не съм искала да те засегна или косвено да правя някакви алюзии с интелигентността ти, извинявам се.
ОтговорИзтриване@читател - благодаря за комплимента.
@читател, защо извинения, когато нито има нужда, нито са искрени? Собствено, като човек, който не е чел Фройд, по-скоро бих те нахранил, но това съм само аз и моите клишета.
ОтговорИзтриване@nousha, тук също са излишни извинения, знам, че не си искала да ме засегнеш, а и няма нищо, което да бъде засегнато.
С което участието ми по темата приключва :)
А
ПП. Сарказъм поначало нямаше, което да не се тълкува (пак) като извинение.
Амбъра пак демонстрира, че освен доброто познаване на материята, владее и добрия (хумористичен) тон.
ОтговорИзтриване200% си прав, братче.
За отбелязване са също и видимите усилия, които полага, за да ограничи прословутия си пиперлив речник в този блог. Което може да се разглежда като доказателство, че все пак, когато интересът е достатъчно голям, някои хора могат да се променят.:)
А.,
ОтговорИзтриванедобре, приемам, че е нямало сарказъм, но в такъв случай не разбирам защо е трябвало да си водя бележки за това, което сподели, след като то съвсем не е оригинално (не че трябва да е).
Под клишета имах предвид само конкретния ти постинг (и друг път съм казвал, че блог-а ти е интересен като гледна точка, може би прекалено обстоятелствен и дневничен, но кой съм аз да ти се меся) - самото лепване на етикета "клишета" изискваше извинения, което и направих.