Пощи, банки...

Тъпо, но упорито - с този девиз днес отново настоях да вляза в страницата за интернет банкиране на ПИБ, много държа да разбера дали от едно място са ми превели едни пари - сумата е малка, затова покрай внасянето и тегленето, съпътствало получаване на хонорари и закупуване на какво ли не покрай текущия у нас ремонт, не можах да ги усетя, но пък въпросът е силно принципен и е необходимо да знам. Вече бях решила да ходя до някой банков клон и да съм сърдита, но не се наложи - чудо някакво, на страницата има обяснения! (фанфари) и препратка към старата версия (бурни аплодисменти), където да си видя всичко до 30 април, когато именно се оказа, че са дошли парите. Остава въпросът защо са си спрели интернет банкирането, за да го оправят, едва сега, на 17 май, след като очевадно проблемите бяха налице далеч по-рано доста дълго и най-вече защо любезните съобщения, извинения и обяснения се появиха чак сега, а не още при смяната на двете системи, когато си му беше редът. Искам да отбележа, че аз не искам да я сменям тази банка - харесва ми работното време (до 19 ч.), клоновете, работещи в събота и неделя, сравнително доброто обслужване в клоновете (в повечето, в които съм ходила, най-вече в този до Народния театър). Дано да не се наложи.
И след като стигнах до умозаключението (по емпиричен път, сиреч, от наблюдения върху обекти), че когато някоя банка си търси служител на позиция "служител за отдел "Работа с клиенти", две от изискванията са:
- да има дълъг маникюр, по възможност с перлени украси, пайети, лепенки и т.н., който максимално да затруднява писането на клавиатура;
- по никакъв начин да не може да пише бързо на компютър, с предимство са тези, които не знаят къде са разположени буквите по клавиатурата и отделят известно време, за да ги търсят;
днес се наложи да разбера и какви са изискванията за служителка на малък клон на "Български пощи".
Пощата на Младост 4 се помещава в един трафопост съвсем близо до моя блок - три блока са наредени в редица успоредно на една река (открих, че това си е съвсем истинска река с име Банишка река), аз живея в средния, трафопостът е в края на последния. Тя е изключително мъничка, отдавна в нея не се плащат ток и телефон, пощата в Бизнес парка е в пъти по-голяма. Има си три гишета - едното за писма и колети, другото за записи и пенсии, над третото гордо се мъдри надпис "Пощенска банка". Днес, събота, но работен ден, три часа следобед, отивам да пращам за пръв път в живота си пощенски запис. На гишето за записи няма никой, за сметка на това на гишето "Пощенска банка" служителката обслужва възрастна жена, дошла да си закрие депозитната сметка. Оказва се, че жената има още една сметка, но била загубила някакъв документ (не разбрах какъв). Жената е възрастна, пак повтарям, и притеснено пита: "Сега, като нямам документа, значи ги губя парите?" На този изключително важен за жената въпрос, който би бил важен за всеки на нейното място, служителката не сметна за нужно да отговори, докато си мърмореше нещо под носа и броеше някакви пари. Жената повтори въпроса и ми беше на езика да се намеся да я успокоя, но на третия път служителката благоволи да се тросне: "Нищо не губиш, може да се извади дубликат". Жената, зарадвана, реши да изтегли тогава и този влог.
Служителката: "Ох, и това ли ще правиш..." Бурно ровене из документация.
Жената: "Сега за да ги изтегля какво трябва да направя? Прерових цялата къща, няма го документа"
Служителката: "Попълва се една молба"
Жената (зарадвано): "Дай да я попълня и да си взема парите"
Служителката (рови напред-назад, цъка по компютъра. Оказва се, че не може да намери образеца на молбата. Шах с пешката.) "Ама ти първо потърси добре у вас, може да го намериш"
Жената: "Потърсих, никъде го няма"
Служителката: "Айде, моля те, сега не мога да намеря молбата, ела в понеделник на по-спокойно"
Отбелязвам, че в клона освен мен и жената няма никой друг. Никой.
Жената: "Добре, благодаря ти, Снеже, извинявай, ти си сега стресирана, ще дойда в понеделник".
Служителката, явно стресирана и претрупана с работа, се оказва, че всъщност обслужва и двете гишета. Мести се на "моето" и ми подава бланката за запис. Която можех да попълня, докато течеше "обслужването" на "клиентката на банката". Никога не съм харесвала Пощенска, но ако мен ме обслужваха така в нея, щях да вдигна луд скандал, а не да се извинявам на служителката, че съм я накарала да си върши работата.
Така, подавам бланката, тя е пъхната в една машина, която започва да скърца и да печата баааааавно-баааавно. Служителката се изнервя и започва да си мърмори как още сутринта им била казала, че машината не работи и не, тя повече нямало да приема записи днес, защото това не се издържало, било непоносимо. Значи, понеже тя се нервира от бавната работа на повредената машина, ако някой иска да пусне запис в работния ден, какъвто се явява тази събота, няма да го огрее. Не, защото машината работи бавно и това би довело до забавяне на огромната опашка чакащи клиенти - такива нямаше, след излизането на жената в клона останах само аз - а защото мацката е "стресирана" и явно бавното писане на машината й се отразява някак на стреса.
Сещам се за проекта "Аз живях социализма". Смятам да пратя на авторите предложение да отидат в този пощенски клон. Там миналото време е излишно, тия още го живеят соц-а.