Пресконференцията на Тустед - за съжаление Дий Снайдър остана да спи, защото беше пристигнал съвсем скоро с убийствено дълъг полет от Щатите, докато другите явно бяха правили почивки или бяха пристигнали по-рано и имаха време да релаксират. Оказаха се много приятни хора, още с влизането започнаха с шеги за разчупване на ледовете, но нашего брата джурналист в една голяма своя част е страшно дърво, чак ме хваща срам. Хубава пресконференция, отзивчиви музиканти с няколко запомнящи се изказвания - че няма да записват нов албум, защото им излиза много скъпо, а така и така по концертите хората искат да чуят старите хитове, дойде ли време да се представи: "А сега ще ви изсвирим парче от новия ни албум..." всичко живо тръгва да ходи до тоалетна или да си купува бира. И че въпреки всичко си дават сметка, че едва ли щяха да са толкова популярни, ако го нямаше интернет.
Дъщеричката на съфорумника Ozzy обра точките, като им подари нарисувана за тях картина, а те след края на пресконференцията я извикаха специално да се снимат с нея и й разписаха и върнаха картината (тя малко се разочарова, защото я беше рисувала специално за тях). Като я питаш коя й е любимата група, тя казва "Ози Озбърн". Баща й упорито отрича да има каквото и да било музикално влияние върху нея
За срамота забравих на колко е години, но още не ходи на училище.
Концертът на Туистед беше хубав, дори за човек като мен, който знае само една единствена тяхна песен (сещате се коя, нали). Професионалистите са си професионалисти и това е.
На другия ден отделихме време за Етнографския комплекс в Ловеч, където един страхотен образ те развежда из две запазени стари къщи и разказва как са живели, експозицията е много интересна и си заслужава отвсякъде, жалко, че бързахме, и не можах да снимам, има страхотни неща. Почти си тръгваме и на входа се появява един рокер - четирикрилен гардероб, черно кожено яке, капси, кърпа на главата, татуировки - изобщо, пълна програма. Уредникът понечва да го покани да слуша беседата, но онзи го прекъсва: "Извинете, ние вчера минахме, слушахме беседата, сега сме дошли за печатчето, че вчера го нямаше..." (100-те туристически обекта, и аз ги събирам). Ченето ми почва да пада, но уредникът ме довършва: "А, ще прощаваш, аз не те запомних, не съм физиономист". Не знам как няма да го запомниш тоз' юнак на фона на къща от миналия век, в която едва се побира, дошъл за рок фест, но минал да разгледа етнографския музей. Стана ми смешно, но хубаво смешно, весело - първо, защото никога не е късно някой да ти напомни, че обобщенията от типа "всички метъли са прошляци", както и знакът за равенство - "дошъл е да слуша групите и да пие бира, хич не ги интересува културата и историята", са опасно хлъзгави. И от друга страна, защото наистина мястото е чудесно, добре поддържано, много интересно, входът е 2 лв. - на такива места трябва да се ходи, мога да изтъкна 100 причини - от тази, че на тези музеи от някъде трябва да им идват средства, за да се съхранят, до тази, че това е средство ти да се съхраниш (и любимата ми тема - развиваш
).
Задължително трябва да отделя един ден на Ловеч - крепостта, зоологическата градина, старите улички на стария град, сладкарничката на Покрития мост... Повече от ден едва ли ще издъжа, рекордът ми в малък град е три дни в Трявна, но на третия така ме беше хванал съклетът, че скочихме в колата и запрашихме по Подбалканския път на обиколка из Котел, Калофер, Сопот... чак до Рилския манастир.
Та - пресконференция с Блеки.
Аз си знам, че е задник и че е професионалист. Леко надменно, но с много уважение към журналистите, обаче въпреки че беше казано, че ще раздаде автографи (аз не чакам за такива неща, ходих с дъщеричката на Ozzy на люлките, докато той чакаше), минал после с бодигардовете все едно никой няма. А пресконференцията е закрита, имаше не повече от 20 човека, журналисти, колко му е да им разпише някой диск... Кретен. Обаче има глас и като зине, аз се разтапям. Много хубав концерт, ама много. Не бих отишла втори път, на мен дертът ми беше да ги видя веднъж, освен това са страшно малко групите, на които искам специално и нарочно да отида на концерт, на повечето ходя, защото ми се удава възможност, интересно ми е да видя как са на сцена, на живо, това за концертите е тема на отделен постинг, така че приключвам и без друго безумно дългия пост.
Дъщеричката на съфорумника Ozzy обра точките, като им подари нарисувана за тях картина, а те след края на пресконференцията я извикаха специално да се снимат с нея и й разписаха и върнаха картината (тя малко се разочарова, защото я беше рисувала специално за тях). Като я питаш коя й е любимата група, тя казва "Ози Озбърн". Баща й упорито отрича да има каквото и да било музикално влияние върху нея
За срамота забравих на колко е години, но още не ходи на училище.Концертът на Туистед беше хубав, дори за човек като мен, който знае само една единствена тяхна песен (сещате се коя, нали). Професионалистите са си професионалисти и това е.
На другия ден отделихме време за Етнографския комплекс в Ловеч, където един страхотен образ те развежда из две запазени стари къщи и разказва как са живели, експозицията е много интересна и си заслужава отвсякъде, жалко, че бързахме, и не можах да снимам, има страхотни неща. Почти си тръгваме и на входа се появява един рокер - четирикрилен гардероб, черно кожено яке, капси, кърпа на главата, татуировки - изобщо, пълна програма. Уредникът понечва да го покани да слуша беседата, но онзи го прекъсва: "Извинете, ние вчера минахме, слушахме беседата, сега сме дошли за печатчето, че вчера го нямаше..." (100-те туристически обекта, и аз ги събирам). Ченето ми почва да пада, но уредникът ме довършва: "А, ще прощаваш, аз не те запомних, не съм физиономист". Не знам как няма да го запомниш тоз' юнак на фона на къща от миналия век, в която едва се побира, дошъл за рок фест, но минал да разгледа етнографския музей. Стана ми смешно, но хубаво смешно, весело - първо, защото никога не е късно някой да ти напомни, че обобщенията от типа "всички метъли са прошляци", както и знакът за равенство - "дошъл е да слуша групите и да пие бира, хич не ги интересува културата и историята", са опасно хлъзгави. И от друга страна, защото наистина мястото е чудесно, добре поддържано, много интересно, входът е 2 лв. - на такива места трябва да се ходи, мога да изтъкна 100 причини - от тази, че на тези музеи от някъде трябва да им идват средства, за да се съхранят, до тази, че това е средство ти да се съхраниш (и любимата ми тема - развиваш
).Задължително трябва да отделя един ден на Ловеч - крепостта, зоологическата градина, старите улички на стария град, сладкарничката на Покрития мост... Повече от ден едва ли ще издъжа, рекордът ми в малък град е три дни в Трявна, но на третия така ме беше хванал съклетът, че скочихме в колата и запрашихме по Подбалканския път на обиколка из Котел, Калофер, Сопот... чак до Рилския манастир.
Та - пресконференция с Блеки.
Аз си знам, че е задник и че е професионалист. Леко надменно, но с много уважение към журналистите, обаче въпреки че беше казано, че ще раздаде автографи (аз не чакам за такива неща, ходих с дъщеричката на Ozzy на люлките, докато той чакаше), минал после с бодигардовете все едно никой няма. А пресконференцията е закрита, имаше не повече от 20 човека, журналисти, колко му е да им разпише някой диск... Кретен. Обаче има глас и като зине, аз се разтапям. Много хубав концерт, ама много. Не бих отишла втори път, на мен дертът ми беше да ги видя веднъж, освен това са страшно малко групите, на които искам специално и нарочно да отида на концерт, на повечето ходя, защото ми се удава възможност, интересно ми е да видя как са на сцена, на живо, това за концертите е тема на отделен постинг, така че приключвам и без друго безумно дългия пост.
We're Not Gonna Take It?
ОтговорИзтриване