петък, 29 юни 2007 г.

80 хил., 100 хил., кой ти ги брои

Поредният пост за концерт. Липсват ми емотиконите.
Ето сега седя тук и се чудя как точно да започна. Я да пробвам издалеко:
Един ден преди няколко месеца си говорех с приятел за концерта на Ред Хот в Сърбия, за такъв концерт не бях чувала до тогава и когато се прибрах, първата ми работа беше да потърся информация из нета. Доста оскъдна и много не обнадеждаваща, като крайният резултат беше, че концерт ще има, билети в България не се продават и умряла работа.
Но на експлицитния сайт на EXIT сръбската версия обясняваше, че ще се акредитират и чуждестранни журналисти (това го добавиха в английската версия много по-късно, но да живеят братските славянски езици и онлайн речниците). И аз изпратих документи за акредитация, какво пък, може и да стане.

Няколко дни преди концерта получихме прес съобщение от ТикетПро, че са пуснали още билети. Как още, а кога са били пуснати първите и защо не съм разбрала? Нямаше време да се замислям над тези подробности и веднага се закупиха необходимото количество билети с транспорт. Още нямаше вести от организаторите за акредитацията и я отписах.
Да, ама в съботата преди 26 юни ми се обадиха даже по телефона, за да кажат, че е одобрена и ще получа подробности на имейл. Получих - само нямаше фотопас и изрично бе казано, че няма да се допускат фотоапарати, затова не си взех. Голяма грешка. Голяма. Можех толкова хубави снимки да направя. Ще се пробвам на Стоунс, пък да видим.

И така, въоръжена и с билет, и с пропуск, се натоварих рано сутринта във вторник, 26 юни, в автобус номер 2 (от общо 5) на ТикетПро и поехме към Сърбия. Спирахме много, движехме се бавно и пристигнахме доста късно, което беше само от полза - тъкмо бе заваляло, тоест избегнахме предходните жеги, изчакахме дъжда вътре и излязохме на хладина.
Първото, което ме порази, бяха мащабите. Събитие от такъв разряд в България е нямало.
Второто беше организацията. Стотици младежи в ярки елечета насочваха всеки новопристигнал. Имаше си будка за информация, павилиончета за вода, бира и плескавици, сувенири и "мърчандайз" колкото щеш, тоалетни и огромни информационни табла. Много входове, за да няма струпвания. Невероятно.
Голяма част от хората вече бяха влезли и слушаха групите преди това (писала съм тук). В общи линии ми хареса как си подкрепяха националните банди.
Огромна сцена, висока 18 и широка 60 метра.

За подгряващите влязох сред публиката, няколко реда зад "кошарката" пред сцената. Постепенно започна да става много притеснено, липсваше ми въздух и по време на "Kasabian" (много добра британска банда, хладно посрещната от сърбите) се измъкнах (не без известни усилия) и се вмъкнах през входа за журналисти. Докато чакам да дойде време за хедлайнерите, се запознах с няколко сръбски колеги и си поговорихме. Организацията продължаваше да е безупречна и спокойно можахме да влезем в "кошарката", за да гледаме отблизо групата.
Ред Хот дойдоха с хеликоптер:

и закъсняха с около 45 минути след обявения старт в 21 ч. Публиката недоволстваше. Не знам дали нещо е подразнило музикантите, или просто на това турне свирят толкова, но свириха не повече от час и 15 минути. Предварително бе обявен много по-дълъг сетлист и феновете останаха много разочаровани. Иначе поразително бе качеството на звука - перфектно, навсякъде. Мястото на феста бе точно както каза Зоран, колегата от Свободна Европа Белград - in the middle of nowhere (говорихме си на английски, при все, че почти всичко им разбирах, като лафеха на сръбски помежду си. Освен това много ги е яд, че сме в ЕУ, подразбрах от няколкото реплики по въпроса. Успокоих го, че и мен ме е яд, особено след спирането на АЕЦ блоковете). А бе озвучено перфектно. Антъни пя великолепно, но някак не беше на кеф. Флий - размазващ. Едно, че е див и красив, щур както винаги, а и свири виртуозно, гениално. Чед изкърти барабаните, а Джо, един такъв по-спокоен и улегнал, един вид, но и той дивак, и като запя "SOS" на АББА, и го докара едно към едно с оригинала, ми падна ченето. Флий също пя - "Благодаря ви, добри хора, че дойдохте да ни чуете", докато дрънчеше на баса и извиваше някакви оперни украшения. Тия момчета не са у ред. Но не чак толкова, колкото навремето. Възрастта ли, какво ли си оказва влияние, не знам.

Осъзнавам, че концертът беше на много високо ниво. И все пак не съм доволна - всички там очаквахме много повече. Може би както феновете на Мейдън на Локомотив, които очакваха един вид понеже Девиците не са идвали нивгаш в този състав, да направят нещо специално. Не знам.

После 4 часа изминавахме 300 метра.
Но беше разкошно. Доволна съм.
Доволна съм и че за два месеца получих акредитации за два чужбински концерта – за мен това е признание за труда ми в тази насока. Доволна съм, че видях такова множество хора на едно място – действа много зареждащо. Не пяха много мощно за тази бройка, но пак беше внушително. О, да, контактът с публиката малко куцаше, да не кажа съвсем. Никакви подавания на микрофони от типа: „Вий сте!”
Звезди.

В Сърбия продължават да се вихрят дебати защо свириха момчетата толкова кратко и кой е виновен, че се сринала организацията след концерта. А почти целият концерт може да се намери в YouTube, даже няма смисъл да линквам.

П.П. Трябва да взема да спертна едно статийче "защо ходя на концерти". Аман от музика, а ;)

Сетлист:
Red Hot Chili Peppers, 26.06.2007, Tuborg Green Fest - Injija, Serbia:

Can't Stop
Dani California
Scar Tissue
Charlie
Radymade
Throw Away Your Television
Snow (Hey Oh)
Abba - S.O.S - Cover
Higher Ground
She's Only 18
C'mon Girl
Don't Forget Me
Californication
By The Way

Encore:
Give It Away

3 коментара:

  1. Ох, добре че не са направили любимата ми Road Trippin! Така поне ми е по-малко тъжно, че пропуснах :)

    ОтговорИзтриване
  2. В предварителния сетлист фигурираха Under The Bridge и Parallel Universe - за тях много съжалявам също.

    ОтговорИзтриване
  3. хехе,
    те като Лепа Брена...с вАртолет.
    Задължително е било тогава и "Aeroplane" да направят. И "Под мостовете не шумят реки" също.
    нананана-ни-на-на-а, нана-нини-на...

    ОтговорИзтриване