понеделник, 11 юни 2007 г.

Вая Кон Диос

Акустично. Събота, НДК, претъпкана зала, такива разни работи. Стъпка по стъпка - пороен дъжд точно преди концерта, дъждовете явно или ги усещат тия работи, или си имат информационен канал, та нашият се беше осведомил за наплива към културния дворец и си беше рекъл "Ей сега ще взема да се ливна, мащабно, на едро, да понамокря оптималния процент и да си ходя да гледам мача между купесто-дъждовните и буреносните на спокойствие." Мониторинг, един вид.
В 19:00, обявен начален час, зала 1 още не е отворена. Я, аз си мислех, че само на концертите на Джаз + стават тези неща.
19:30, как да е се промъкваме през един вход. Човекът на входа къса билетите със завидна ярост и с прецизна парабола мята откъснатите части... на пода. До вратата. Та като влизаш, занасяш по някоя хартишка навътре в залата. Е това наистина за пръв път го виждах в тази зала.
Пълно с правостоящи. Но нали съм стара вещица, съдбата на правостоящите ми е ясна - колко пъти, един ли, сто ли... шмугваме се към стъпалата на двата крайни блока. Хем не са се сетили много хора, хем широко, да опънеш морни нозе, хем амфитеатрално и виждаш всичко идеално. Най-много някой да те настъпи по пръстите и после иди разправяй, че не си се прибирал дома лазешком след запой, но това са бели кахътри.
От Вая Кон Диос е останала само вокалистката, Дани. И разкошният й глас. Аранжиментите на парчетата бяха странни, на места сполучливи, другаде не, малко блусец, повечко джазец, лош звук, китарата не се чуваше, нова композиция, Jelem Jelem като почит към циганската музика (няма смисъл да се обяснява на жената, че от цигани до цигани, че и до цигани разликата като от Анкх-Морпорк до Овнерог), хитове. Не очаквах точно това от концерта, но не беше лош. Много повече би му подхождал обаче просторен джаз/ блус бар със скъпи билети за вход. Така си мисля.

Ники, а ти какво мислиш ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар