събота, 2 юни 2007 г.

Белен Майа

То просто няма начин да не слагам линкове към писаното в "Словеса", за да не пействам тук и да удължавам постовете. Та за картините на "компанията на Белен Майа" набързо тук. Мога да добавя само, че беше невероятно изживяване. Бях толкова уморена и въпреки това цялото представление прикова вниманието ми от начало до край. Винаги съм обичала фламенкото, тази сплав от най-хубавото на арабските ритми и испанската чувствителност; китаристът Хосе Луис Родригес беше невероятен - всъщност четох, че Белен решава да направи този спектакъл, след като чува негов концерт, допада й неговата емоционалност. Цялата музика в "Картини" е негова. Вокалите ми харесаха, и женския, и мъжкия - падам си именно по този оттенък на неизразимост в мъжкото фламенко пеене, това "на ръба"...
Малко смръщване: колкото и да са ми симпатични Джаз +, такава организация си е срам. Не знам защо закъсняха доста след обявения начален час 20:00, обаче да държиш хората отвън като добитък си е безобразие. После - какво са виновни фотографите и хората от първите редове - те не могат да виждат ние като се накачулим там отпред, на нас не дават от другаде да снимаме? Станаха неприятни сблъсъци.

Когато Белен Майя излезе, за мен това означаваше само едно - няма да помръдна до края. Не само защото не искам, а и не можех - беше буквално приковаващо. Обаче явно това не действаше на останалите хора. Които ставаха, разхождаха се напред-назад, снимаха - абе джанъм, толкоз ли е трудно да се сетиш, че светкавицата на фотоапарата ти просто няма как да метне до сцената, осветява няколко метра напред и толкоз! Но ефикасно пречи на хората дори от другия край на залата, предполагам и на артистите. После, разбира се, за къде сме без джиесеми - не знам какво трябва да се направи за този казус, който е навсякъде - в театър, кино, концертна зала...

Приятелят ми каза, когато на излизане се разфучах за нелепото пляскане по едно време - не се ядосвай, хората се учат. Учат се как да се държат - днес като идиоти, утре ще знаят... може би? А може би не? Аз просто усетих в атмосферата как на мнозина им доскуча и по едно време, като видяха някакво раздвижване - разбирай двете дами, които пляскат с ръце, излязоха напред и изграха кратичък "скеч" и мнозината си рекоха: "А, разгеле, стана нещо интересно, машалла, бравос, дай да пляскаме, че умрехме от скука." Боже! Умрях от срям. И провиквания, и какво ли не...
После ропот, че няма микрофони на биса. Аз мисля, че си бяха нарочно изключени. Знаеше се, знае се, винаги се знае, че ще има бис. Ако не се лъжа, миналата година на фламенкото в зала България бисът пак беше такава импровизация на всеки от артистите, и пак (ако не се лъжа) "акустично". Чува се добре - разбира се, ако публиката реагира адекватно.
Както и да е, ето малко много лоши снимки:

В самото начало, въпросната дъска, за която писах в репортажа:


Паралелът с разчертания под:

После Белен започна да танцува:

Ла Тремендита, певицата:



Белен отново на сцената (и после ни изгониха)...


И от биса - импровизация накрая:







Няма коментари:

Публикуване на коментар