Сезам, преобрази се!

So we go and we'll not return
to navigate the seas of the sun

Преображение. Дойде време за гроздето.
Малко е тъжен този ден, особено както е така дъждовен. Днес според народните вярвания:
- настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Тъжно. Вчера към Ясна поляна имаше много щъркели, както винаги. Помня, че веднъж бяха накацали по дърветата и изглеждаха сюрреалистично в падащия мрак. Рядко съм виждала щъркел на дърво;
- на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Обаче днес и да се отвори, как ще го видим от тия облаци. А и като вали, кой ти гледа нагоре. Локви и мокри обувки. Преображението на пищното ми лято;
- ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Не е лошо човек да има още нещо под ръка при тия епидемии. Което ми напомня, че ми е време за втората ваксина срещу хепатит. Идея си нямам кой ще ми я бие;
- дните видимо намаляват, очаква се студът. Моментът, който трови дните ми цяла година;
- всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър. Както винаги, все имаме специални дни за такива неща. Но пък какво толкова, може да намаля с една степен заядливостта си, например, няма да ми се отрази зле.

И нещо интересно - на Преображение някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Хм. Моят усилен период е леко непрекъснат. барем един кандидат-жених да имаше, да го цаня да помете двора, не за друго...

Ще продължа с алжирските камънаци, приех да допреведа и останалите документи от сондажите. Но ще заделя част от парите за някоя бъдеща екскурзия до региона. Приемственост да има, един вид.
Изобщо да не споменавам за списъка с екрани от програмата на работа, които трябва да се преведат и кoмпилират и не знам си още какво. Нито за материалите, които стоят ненаписани. Книгите, които чакат да започна да ги превеждам. Имаше и още нещо... а, да, един филм. А на мен всъщност страшно ми се чете, плюс още един куп други дреболии, не достатъчно значими, за да се споменават, особено тук.
Мина ми през ръцете един стар филм с Жан Габен, казва се "La Horse", което, оказа се, е остарял жаргон за хероин. Добре, че се измъкнах и не преведох заглавието. Иначе вътре в субтитрите го метнах "херинга", видях в неолог, че има такъв жаргон за хероина и по животинската релация... 

Много е странно да се гледат такива филми, този не е нищо особено и го зачеквам заради една особена сцена в него. Габен е дядка-фермер, глава на семейство и управлява с желязна ръка имотите и близките си. Внук му Анри (малко радост за окото, Марк Порел) се е забъркал с трафик на дрога (филмът е от 1970) и по случайност старецът научава. И ела да видиш - взема нещата в свои ръце. Заключва детето в едно мазе, че да не го докопат мафиотите, и почва да ги трепе. А и те не са много, нито толкова организирани, нито толкова страшни, нито толкова оборудвани като сегашните по филмите. За сметка на това са дистанцирано елегантни (кой ще познае нескопосаният превод на фразата), надменни и непредпазливи. След като дядото очиства един и разпилява един пакет хероин по вятъра, те решават да действат твърдо. И стигаме до въпросната сцена - нахлули в къщата, вързали дъщеря му и я питат къде е дрогата и момчето, докато в другата стая явно изнасилват внучката. Което е загатнато, но после, когато избягват, камерата надниква в стаята, тръгва по голите крака на внучката, стига около кръстчето и увитата риза и се качва към гърдите й. А те са като за онова време, тип Бриджит Бардо, в цялата си пищност. Още няколко сантиметра по-нагоре в кадъра влизат и зашеметяващите й дълги гримирани клепки, руса коса и красиво лице. И там седим цели минути. Странното е, че тежкото й дишане и притрепване с клепки, което трябва да показва колко е разбита, натрапчиво изглежда така, сякаш й е било доста приятно. Много странно.
А и разбира се накрая всичко свършва добре, гадовете са избити, блудният внук се приобщава към семейството и даже подхвърля, че ще иде с дядо си на полето да прибират кравите - един вид ето ни вече едно щастливо семейство, внучката разтребва масата, сякаш нищо не се е случило. Никакви психически травми, нищо. Още веднъж много странно. Киното нали се прави от хора. Щом то се е изменило...