вторник, 14 август 2007 г.

Обедна почивка

Два лимона и една сода "Кинли" от магазина + захар и мед от офиса, както и благословеният уред за изстискване на цитруси (както и да се нарича), озовал се в кухничката на офиса + физически труд от моя страна = лимонада. Или цитронада, според както се харесва. Това следобедно, за да си почина от обедната си почивка.

Дара ме притеснява, лочи вода като огнедишащ змей и яде удивително охотно гранулите, на които много се мръщи по принцип. Дори най-спокойно, след като сама си събори сухия нарязан хляб от масата (не за да ми покаже, че трябва да я почистя, а за да си го хапне, но тъкмо тогава аз се прибрах), когато после й подавах филиите, ги взимаше и ги изяждаше (след като, разбира се, ги занася в стаята на брат ми, за да може да произведе възможно най-много и ефектни трохи по винения мокет). Може би трябва да уточня, че "ние хляб не ядем, освен ако не е навън на земята и в идеалния случай принадлежи на друго куче или изгубил каузата гълъб". Тогава ни е много вкусен. Но у дома - никога. До вчера.
В главата ми веднага изникнаха описанията на симптомите на диабета при кучетата (яде и пие повече, а слабее; а наша Дара краде бисквити и всичко сладко, което успее да докопа) и днес в обедната почивка отскочих до нас и разходката се насочи към ветеринарния кабинет. По пътя минаваме край някакъв паркинг, охраняван от кучета на вериги, и тя много добре знае това - веднага се втурва да им се репчи, даже вече влиза вътре, лае, настръхва, ще речеш - едва се сдържа, на косъм да ги направи на попара. Онези беснеят, но тя е преценила, че веригата здраво държи. Ще трябва сериозно да си поговорим с нея по въпроса.

Та това смело куче се наложи да го нося на ръце, за да влезе в кабинета. Като се сви и легна на пътя - аз от тука не мърдам, един вид, пък ти ако искаш ходи на тебе да ти бият инжекции (време е за годишната й ваксина).
Как да е, влязохме. Кръвната проба показа, че захарта й си е нормална.
Въздъх облекчено.
Боцнахме ваксината, няма да даваме обаче обезпаразитяващи - броя да минат 35 дни, за да ходим да видим дали е бременна. Двадесетте лева от урока сутринта смениха притежателя си (абе добре мислех аз по едно време да запиша ветеринарна, тъкмо както признаваха първата година с моята специалност...).

Хайде после бързо у нас, измиваме лапите, един кренвирш за успокояване на нервите (и аз си гризнах малко, не обичам кренвирши след първата хапка), я да взема аз един душ - а, браво! От душа тече нещо тъмно ръждиво. Да не е дошло време за гениалното изобретение на Топлофикация, наречено "профилактика"? Каккто нямам телевизор и не купувам вестници, като нищо може да съм пропуснала събитието. Не, водата си тече топла, но на редовни интервали ту студената, ту топлата потичат ръждиви. Сменят се, за да не се усетиш и да няма как да се изкъпеш само с чиста вода. Побеснях. Как да е...
Покрай това измих и част от банята (как лъсна умивалникът, мил златен той!). Не ми остана време да простра, лапнах в движение две-три скариди от снощната вечеря и към работа.

В къщи сме само жени - Дара (ирланска сетерка), Весна и Аза (дъщеря и майка котки) и аз. Брат ми е в Бургас, приятелите по морето, кеф. Чета Стайнбек (много е готино, в "Улица "Консервна"" кучето птичар (е, пойнтер, ама пак птичар) се казва Дарлинг и глезла като моята (която по паспорт и тя е Дарлинг). Не знам къде съм бляла, че не съм чела този автор, но от друга страна сега му е тъкмо времето да го чета. Напоследък много се зачетох в американски автори от този период. А се заслушах в руски рок и производни от тия дена около близкото минало. Има нещо ужасно очарователно в начина, по който редят думите Керуак, О'Хенри, Хелър, Стайнбек, Сароян. Простичко и омотва, като сладка алкохолна напитка. Усещам как празното място за тях постепенно се запълва и като стигне до някакви нормални граници, ще се прехвърля за малко на Чехов - може да е еретично, но намирам паралели.
Което ми напомня, че освен финския за научаване, имам руски за припомняне. Ох!

9 коментара:

  1. 2:20 минава, а така и не мога да намеря с кървясалите си очи заглавието на онзи разказ.

    Малката група измря в снежната буря, а картоиграчът така и не го намериха. На идната пролет намериха заковано с кама за дърво едно асо. Последното нещо, което е успяло да направи коравото копеле.

    ОтговорИзтриване
  2. А кой е авторът?
    Навремето играех малко бридж. Може би трябва да се донауча - за всеки случай, ако ме застигне снежна буря ;)

    ОтговорИзтриване
  3. О'Хенри.

    В случая ставаше дума за покер. Ако решиш, че и тук трябва до/научаване, пак за всеки случай, можеш смело да се обърнеш към мен ;)

    ОтговорИзтриване
  4. О... довечера ще потърся този разказ тогава. От известно време съм хвърлила око на сборника "Търкалящи се камъни", дано е в него, че ако не е, значи съм го чела и съм забравила (срам! срам!)

    Покер... играх веднъж, бях още млада и невинна ;) - на стрийп-покер. Спечелих (ама то голямата печалба, да имаше поне за к'во) и следващият ми досег с играта беше част от книга, в която се споменаваха термините - докато ги преведа ми се взе здравето...

    Да взема да се обърна към тебе, само за всеки случай, ако пак ми попадне такава книга ;) :)

    ОтговорИзтриване
  5. Да, a ако играеш и стрийп-покер, също се обади. Пак за всеки случай, разбира се ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Ми да, човек трябва да е подготвен ако не за всичко, то поне за възможно най-много неща (нали, за всеки случай). Къде трябва да се запиша? ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Никъде. Просто ме потърси, когато настъпи времето :)

    ОтговорИзтриване
  8. Тогава, когато вече е късно :)
    Ти сигурен ли си, че разказът е на О.Хенри? Убих се да го търся и - нищо... :(

    ОтговорИзтриване
  9. Отново неуспешен опит да го намеря. Май ще трябва да поровя из книгите у нас.

    ОтговорИзтриване