понеделник, 6 август 2007 г.

Средата на лятото

По темата от известно време.

Средата на лятото
На моето поколение

Зелен пелин. Полюшнати ракити.
Призивен писък на тревожно ято.
И саз, размахал острите си пики.

О, август, август!
Средата на лятото.

Люлей равнецът облачета бели.
Жужат жетварки и дъхти земята.
И лятото е сякаш без предели -
зелено и горещо.
                            Необятно.

Събуждат те върбите с вик на чапла,
приспиват те щурците нежни в здрача.
Нощта едва нахлупи звездна шапка,
денят в зенита вече се изкачва.

Безкраен ден...
                            Дорде съзреш внезапно,
че в утринта за път се сбира ятото.
И пак ти става безпощадно ясно:
преваля - неживяно още - лятото.

Жълтеят необходени лъките,
отлитат птици и заглъхват песни.
Наместо щъркел - гледай по реките
пристигат с кряък патиците есенни.

Така и ти -
                            достигнал до средата,
усещаш как по-кратък става пътя
и някой друг с мелодия позната
наместо теб в пелините пристъпя.

Какво ще сториш?
                            Люшкат се ракити,
с призивен вик отлита бяло ято
и саз размахва острите си пики...

О, август, август!
Средата на лятото.

Владимир Голев


Не съм писала от... много време.

1 коментар: