петък, 3 август 2007 г.

I'll follow the sun

Знам, че ставам за симулантен (както си го наричам) превод, но не и когато най-малко очаквам. Цял ден вчера и половината днес висях при белгийски клиенти, дошли за последни уточнения тук, и в главата ми са само фактурирания, платформи за разработка, таблици, сметки и какво ли още не. Брррр! Но поне се отрази добре на самочувствието ми (по закона за всемирната гадост очаквам следващия път да се проваля с гръм и трясък, за компенсация). Хайде сега обратно към добрите стари документации и филмче за разнообразие. Кога ще се заемам с чакащата художествена литература, не знам. Но със сигурност до края на август трябва да съм направила две важни неща:
- да овладея най-накрая писането с повече от 6 пръста, ако е възможно - с 10;
- и да си наваксам пропуснатото и забравеното от курса по фински, защото септември пак като почнем, хич няма да имам мотивация да ходя. А както се очертава, ще взимат на работа тук преводач с унгарски, в чиято биография (...предимствата да седиш до шефката на отдела...) пише, че владее много добре фински. Ако това не е стимул...

И за да продължим в тон "мило дневниче" - вчера най-накрая младите се взеха. Кучката ми Дара се дърпа на кандидат-жениха си цял ден във вторник, но снощи се заобичаха и сега ще видим след месец-два дали ще има резултат. Момчето се казва Чарлс и в сряда, ми каза стопанката му, след като запознахме кучетата, цяла вечер примъквал одеала, чаршафи, вестници, пантофи под бюрото - направо си свил гнездо. Умрях от смях когато ми обясни как после започнал да носи там и храна, гранула по гранула. Ето го красавецът:

Снощи приятели на момичето със сетера казаха, че днес отиват на палатки край Гела, за събора с надсвирването. Не е лоша идея, някой път трябва да го посетя. Довечера обаче отивам да плувам. То не може само да се работи, трябва и малко да се живее. Това във всякакъв смисъл и с всякакви уговорки.
Имам един стар спомен, когото страшно много обичах. Точно като името си, Вихрен. Един път ми каза: "Аз съм планината". Знаем се от толкова години вече и когато ми изплува за кратко от сенките наскоро, му повторих: "Аз съм морето". Точно така си е. И няма как да се срещнем. От доста години вече не ми е мъчно, просто се сещам от време на време. Болката по невъзможните неща има и някакво скрито очарование - като попрашасала стая, необитавана от много години, пълна със стари неща и тайни нещица.
Чувствам се малко извън картинката. I'm leaving; what about navigating the seas of the Sun?
Set the controls...

4 коментара:

  1. Курс? По фински? И си мълчиш?
    Дължиш ми две бири в Морската градина.

    ОтговорИзтриване
  2. Имаш ги, и то с удоволствие. А може и с пържени картофи, както предпочиташ;) Но като начало може да почнем със сухи тренировки - една бира в Борисовата? хихи

    ОтговорИзтриване
  3. Става! А ако ми донесеш и някакви офлайн материали по фински да си нося на морето, ще си супер:)
    Аз няма да замина по-рано от другата седмица де...

    ОтговорИзтриване
  4. Не можах да намеря мейла ти, та затова явно тук ще текат уговорките ;) Имам една граматика-учебник през английски и един учебник изцяло на фински, по който учим, а може и да имам други неща също, трябва да проверя. Като се оправи времето ще ти ги донеса, ако ти вършат работа - ще ги щракнем на един ксерокс.

    ОтговорИзтриване