Металика, бе, к'во да ги правиш...
Нямам представа защо имаше хора, на които концертът не им хареса много. Разбира се, става дума за лични възприятия, затова от сега заявявам, че лично на мен ужасно много ми хареса.
Ще вали, ще вали - прогнозата е сигурна, айде купувай дъждобрани - ходила съм на задоволителен брой концерти, а до сега не ми се е налагало ни веднъж да прибягвам до това приятно изобретение. Този път обаче се запасихме с няколко, и то от истинските - проблемът с тях е, че само като я погледна тая материя и тоз' зелен цвят, и се сещам за времето, когато работех на гроздобер в Бургундия и валеше дъжд, и трябваше да нахлузим гумени панталони, ботуши и якета, които си бяха точно такива дъждобрани, много е гадно. Някъде имам снимка, трябва да я изровя... Както и да е.
Опитвайки се да се добера до входа, посочен на билета, забелязвам, че небето се изчиства, даже ми става горещо. Какво бях писала за лошото време? Само да не е на концерт...
Изненадана съм от пропускателния режим и охраната. Разбира се, знам, че Болкан Ент... не са много отдавна в бизнеса с големи концерти, ама все пак режимът си беше доста рехав (е, сега, и ние не сме вчерашни и пъхаме капачките от бутилките в джоба предварително, но не за това ми беше думата). С билети за терен, заради които бях оревала орталъка (предпочитам да съм на трибуните, но късно се усетих да си купя - по-скоро късно се усетих, че гениалната фирма Вирджиния Рекърдс, поела ПР кампанията на концерта, е безумно нелогично предприятие), си се настанихме на седалките като стой, та гледай. Не, че е лошо, ама не трябва да е така.
Освен това - да ви се е случвало друг път концерт да започне ПРЕДИ обявеното начало? 7 часа ли? Кой ще ти чака - Sword забиха още в 18:30. Нямаше как да разбера изпуснала ли съм, или не, защото влязох на стадиона в края на сета им. Мисля, че шефът на Болкан се презастрахова да не би да плаща на Софийска община, ако закъснее концертът...
Down, искам да подчертая, не случайно не бяха обявени като "подгряващи", а като специални гости. Доста хора бяха на този концерт и заради тях, а и групата си е достатъчно значима и известна. Малко се подмотваха между парчетата, но забиха достатъчно здраво, а и си ги биваше в приказките. Настроение, такива неща.
Покрай все по-затвърждаващите ми се подозрения, че ще има повече хора, отколкото на Депеш Мод, започна да се смрачава. Пускаха разни песни за запълване на времето, но толкова безсрамно тихо... Започнах да се притеснявам, че и Металика няма да са с много силен звук (а и предварително бях подочула, че звукът на концерта ще е български. Нищо лично, ама все пак...) и очаквах да чуя звуците на божествения Енио Мориконе. Към 21 ч. започна "The Ecstasy of Gold" и не можех да не мисля колко добре звучи тази музика в такова пространство, пред толкова хора... Величествено.
Тъй.
Няма да описвам песен по песен двучасовия гиг на Металика. Момчетата бяха железни отвсякъде - страшен глас на Джеймс Хетфилд, Ларс Улрих извади душата на барабаните, Кърк Хамет е неотразим, Трухильо си свири идеално. Светлинното шоу беше нечовешко - писнало ми е да повтарям тази фраза, но е самата истина - железен професионализъм. Видеостената в началото даде фира, явно проблеми с тока, но я оправиха. Неприятен за мен момент бе фактът, че явно звукът идваше до нас със закъснение, защото се разминаваше с това, което виждах на стената. А, първо, не бях толкова далеч от колони, и, второ, на никой друг концерт не ми се е случвало. Много кофти...
Това, че съм на седалките, не ми попречи да съм на крака през цялото време и да се дивея като луда. Металика слушам от ужасно много време. Помня, че в гимназията бях страшно неориентирана по отношение на музиката, бях се потопила в книгите. Майка ми слушаше обаче "Nothing Else Matters" и дори си беше купила небезизвестната касетка "Metal Ballads vol. 2", та позаслушвайки се в това, прослушах и не-баладичните песни на групата. Пак майка ми купи Черния албум и нямаше връщане след този момент. После първото ми гадже - най-изумителния кретен, с който съм ходила, така да ме е яд на самата мен - в началото, когато тръгнахме, си беше съвсем нормален и дискографията на Металика ни беше като настолна книга. После той почна да слуша чалга, но това е друга тема. Та, за какво ми е думата - този концерт, освен изпипаната сценична и музикална страна, освен големите дози качествена комуникация с публиката, носеше и някакъв друг елемент - емоционалния заряд. Атмосферата на стадиона пращеше от емоцията, можеше да си извадиш ножче и да си режеш парчета, да си ги носиш у вас за после. Да гребеш с шепи, да се къпеш в емоция. Стотици блещукащи екранчета на мобилни телефони по всяко време наоколо, прилив от вдигнати ръце, съсредоточената енергия на хиляди души в една точка... беше потресаващо. Защо искам да съм на трибуните - понякога просто искам да усетя емоцията на концерта по друг начин, не "отвътре", както когато съм в тълпата, а "отвън" (условно казано) - гледката на всичките тези хора е способна да ме разплаче от вълнение.
И какво, чух Enter Sandman, Seek And Destroy, One. Nothing Else. Ръсна малко дъждец към края, колкото да поразхлади... Металика ми се сториха радушни и приятни луди хора. Как да не ми хареса този концерт?
Metallica, 25.07.2008, Стадион "Васил Левски", София
01. Intro - The Ecstasy Of Gold
02. Creeping Death
03. Fuel
04. Ride The Lightning
05. For Whom The Bell Tolls
06. Welcome Home (Sanitarium)
07. Leper Messiah
08. ...And Justice For All
09. Wherever I May Roam
10. Fade To Black
11. Master Of Puppets
12. Motorbreath
13. Kirk solo
14. Nothing Else Matters
15. Sad But True
16. One
17. Enter Sandman
Бис:
18. Last Caress
19. Stone Cold Crazy
20. Seek And Destroy
Нямам представа защо имаше хора, на които концертът не им хареса много. Разбира се, става дума за лични възприятия, затова от сега заявявам, че лично на мен ужасно много ми хареса.
Ще вали, ще вали - прогнозата е сигурна, айде купувай дъждобрани - ходила съм на задоволителен брой концерти, а до сега не ми се е налагало ни веднъж да прибягвам до това приятно изобретение. Този път обаче се запасихме с няколко, и то от истинските - проблемът с тях е, че само като я погледна тая материя и тоз' зелен цвят, и се сещам за времето, когато работех на гроздобер в Бургундия и валеше дъжд, и трябваше да нахлузим гумени панталони, ботуши и якета, които си бяха точно такива дъждобрани, много е гадно. Някъде имам снимка, трябва да я изровя... Както и да е.
Опитвайки се да се добера до входа, посочен на билета, забелязвам, че небето се изчиства, даже ми става горещо. Какво бях писала за лошото време? Само да не е на концерт...
Изненадана съм от пропускателния режим и охраната. Разбира се, знам, че Болкан Ент... не са много отдавна в бизнеса с големи концерти, ама все пак режимът си беше доста рехав (е, сега, и ние не сме вчерашни и пъхаме капачките от бутилките в джоба предварително, но не за това ми беше думата). С билети за терен, заради които бях оревала орталъка (предпочитам да съм на трибуните, но късно се усетих да си купя - по-скоро късно се усетих, че гениалната фирма Вирджиния Рекърдс, поела ПР кампанията на концерта, е безумно нелогично предприятие), си се настанихме на седалките като стой, та гледай. Не, че е лошо, ама не трябва да е така.
Освен това - да ви се е случвало друг път концерт да започне ПРЕДИ обявеното начало? 7 часа ли? Кой ще ти чака - Sword забиха още в 18:30. Нямаше как да разбера изпуснала ли съм, или не, защото влязох на стадиона в края на сета им. Мисля, че шефът на Болкан се презастрахова да не би да плаща на Софийска община, ако закъснее концертът...
Down, искам да подчертая, не случайно не бяха обявени като "подгряващи", а като специални гости. Доста хора бяха на този концерт и заради тях, а и групата си е достатъчно значима и известна. Малко се подмотваха между парчетата, но забиха достатъчно здраво, а и си ги биваше в приказките. Настроение, такива неща.
Покрай все по-затвърждаващите ми се подозрения, че ще има повече хора, отколкото на Депеш Мод, започна да се смрачава. Пускаха разни песни за запълване на времето, но толкова безсрамно тихо... Започнах да се притеснявам, че и Металика няма да са с много силен звук (а и предварително бях подочула, че звукът на концерта ще е български. Нищо лично, ама все пак...) и очаквах да чуя звуците на божествения Енио Мориконе. Към 21 ч. започна "The Ecstasy of Gold" и не можех да не мисля колко добре звучи тази музика в такова пространство, пред толкова хора... Величествено.
Тъй.
Няма да описвам песен по песен двучасовия гиг на Металика. Момчетата бяха железни отвсякъде - страшен глас на Джеймс Хетфилд, Ларс Улрих извади душата на барабаните, Кърк Хамет е неотразим, Трухильо си свири идеално. Светлинното шоу беше нечовешко - писнало ми е да повтарям тази фраза, но е самата истина - железен професионализъм. Видеостената в началото даде фира, явно проблеми с тока, но я оправиха. Неприятен за мен момент бе фактът, че явно звукът идваше до нас със закъснение, защото се разминаваше с това, което виждах на стената. А, първо, не бях толкова далеч от колони, и, второ, на никой друг концерт не ми се е случвало. Много кофти...
Това, че съм на седалките, не ми попречи да съм на крака през цялото време и да се дивея като луда. Металика слушам от ужасно много време. Помня, че в гимназията бях страшно неориентирана по отношение на музиката, бях се потопила в книгите. Майка ми слушаше обаче "Nothing Else Matters" и дори си беше купила небезизвестната касетка "Metal Ballads vol. 2", та позаслушвайки се в това, прослушах и не-баладичните песни на групата. Пак майка ми купи Черния албум и нямаше връщане след този момент. После първото ми гадже - най-изумителния кретен, с който съм ходила, така да ме е яд на самата мен - в началото, когато тръгнахме, си беше съвсем нормален и дискографията на Металика ни беше като настолна книга. После той почна да слуша чалга, но това е друга тема. Та, за какво ми е думата - този концерт, освен изпипаната сценична и музикална страна, освен големите дози качествена комуникация с публиката, носеше и някакъв друг елемент - емоционалния заряд. Атмосферата на стадиона пращеше от емоцията, можеше да си извадиш ножче и да си режеш парчета, да си ги носиш у вас за после. Да гребеш с шепи, да се къпеш в емоция. Стотици блещукащи екранчета на мобилни телефони по всяко време наоколо, прилив от вдигнати ръце, съсредоточената енергия на хиляди души в една точка... беше потресаващо. Защо искам да съм на трибуните - понякога просто искам да усетя емоцията на концерта по друг начин, не "отвътре", както когато съм в тълпата, а "отвън" (условно казано) - гледката на всичките тези хора е способна да ме разплаче от вълнение.
И какво, чух Enter Sandman, Seek And Destroy, One. Nothing Else. Ръсна малко дъждец към края, колкото да поразхлади... Металика ми се сториха радушни и приятни луди хора. Как да не ми хареса този концерт?
Metallica, 25.07.2008, Стадион "Васил Левски", София
01. Intro - The Ecstasy Of Gold
02. Creeping Death
03. Fuel
04. Ride The Lightning
05. For Whom The Bell Tolls
06. Welcome Home (Sanitarium)
07. Leper Messiah
08. ...And Justice For All
09. Wherever I May Roam
10. Fade To Black
11. Master Of Puppets
12. Motorbreath
13. Kirk solo
14. Nothing Else Matters
15. Sad But True
16. One
17. Enter Sandman
Бис:
18. Last Caress
19. Stone Cold Crazy
20. Seek And Destroy
ах:)
ОтговорИзтриване