събота, 26 юли 2008 г.

Аз дали мога да се замъкна някъде и да си дръпна самостоятелно един бой? В смисъл, да си шибна два шамара, да се освестя? Малко ме съмнява, а и никога не ми е допадал Барон Мюнхаузен (а всъщност знам ли, може би просто не съм го чела в подходяща възраст и е време да го прочета пак).
Тъкмо реших, че съм се оправила, и се оказва, че съм се вкиснала като две каци кисело зеле и една саламура. Не помня да съм имала такъв момент, в който лично и отговорно да не се самопонасям. И нали съм една таквъз чюфствителна, се връзвам на хорските простотии, въпреки че много добре знам, че не бива. Мисля, че ако чуя "Зимна къща" още един път, ще е някъде към шейсет и седмият. Ще ми се да ми беше тук пианото, някак щеше да помогне. Определено не се получава същия разтоварващ ефект, както със свиренето на музикален инструмет, ако седиш и пишеш до несвят. Сиреч - и да си напиша двете статии, въпросите за едното интервю, двата превода - пак няма да има ефект. Не, че постовете в блога имат, обаче това е...

...и тук се чу един ужасен звук откъм прозореца. Живея на деветия етаж, навън бе валяло, а котката обича да седи на перваза. Обичаше - беше оцеляла от падането, но след половин час ми издъхна в ръцете.

Празните моменти, когато всичко ти изглежда безсмислено.
празно
празно
празно

5 коментара:

  1. Искаш ли компания за погребението, или помощ, или да пием по нещо за последния от деветте?

    А

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти. Да, хайде да пием по нещо, ако нямаш против да е по-късно вечерта - или утре си на работа?

    ОтговорИзтриване
  3. Нямам нищо против, работата никога не е била пречка.

    Аднах те на icq/skype. Обади се, когато си на линия :)

    А

    ОтговорИзтриване
  4. Моите съболезнования...
    Звучи малко глупаво. Понякога думите не достигат, но предполагам как се чувстваш.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти. Изобщо не звучи глупаво. Благодаря много.

    ОтговорИзтриване