Да взема да напиша нещо за Rock Werchter ли, що ли... Че беше преди толкова много време, срамота.
Бях решила, че тази година ще гледам концерт на Рейдиохед и точех зъби за Берлин. Но докато се усетя, те билетите свършиха и се наложи да се огледам за други варианти. И се оказа, че - както винаги, потърси ли човек достатъчно добре - има един доста удобен (разбира се, с цената на малко компромис). Ставаше дума за фестивала Rock Werchter, който се провежда в Белгия - доста далеч само по себе си, но съвсем близо до град Льовен, където имам приятели и роднини. Тоест, преспиването се улесняваше. Освен това в същия ден, преди Рейдиохед, на сцената щяха да излязат и Sigur Rós - тъкмо удобен случай да ги чуя за пръв път. Отдавна имах това намерение и сега с един куршум - два заека.
Полетът ми за Брюксел, разбира се, беше отложен. Точно тогава намери да гръмне Челопечене. За щастие бях го насрочила два дни преди концерта, така че стигнах навреме. Благодарение на Мира, у която останах четири дни, си изкарах в Белгия чудесно. Ще трябва да напиша отделен пост за Льовен, защото си заслужава, както и за разходката ни до най-високия водопад в Белгия - тази равна като палачинка страна разполага с водопад, висок цели 15 метра!!!
Но сега за фестивала. Аз не съм ходила друг път по фестивали и бях малко шашната от мащабите на мероприятието. Хубавото бе, че е в цивилизована страна и имаше автобуси до там (безплатни) на всеки десетина минути, тъй като мястото на провеждане е край едно китно селце в дълбоката провинция. Имаше автобуси и след края на концертите - някъде след един часа, които успяха да извозят стотици хора за отрицателно време. Все си мислех какво ли щеше да е, ако бяхме в България...
Та отправихме се ние в съботния следобед към Верхтер, след като цял ден беше валяло и вече си представяхме как газим из кал до уши и подгизваме от дъжд. За наш страхотен късмет спря да вали, дори изгря слънце, но калта беше налице и то - много. На входа петима човека се занимават с всеки индивид. Според мен - живо разхищение на човешки ресурси. Един ти взима билета, друг ти нанизва гривничката, трети ти стяга металното копченце на нея с менгеме, а четвърти проверява дали добре е стегнато. Честно, щях да се разсмея с глас. После - огромни поля, мърчандайзи, колибки с храна и напитки (измислено хитро, както, предполагам, е на всеки подобен фест - не плащаш с пари, а с купончета, които предварително си купил, всичко е кратно на една цена, та да не се налага връщане на ресто и бавене). И насред калта - налягали хора, спят си спокойно по едни мръсни найлони и не им пука. Отвратително. Но хората са непукисти.
Sigur Rós излязоха по залез слънце и ми скриха шапката. Невероятно странна и интересна музика, а те самите на сцена - невероятно странни и интересни. Ще скицирам набързо обстановката - вокалист с одежди като принц от приказките, с перца по реверите и зад ушите, който свири на кирата с лък, барабанист с цветна шапка като корона, оркестър от облечени в бяло и с бомбета духачи и разни мадами на другите инструменти, над сцената висят светещи кълба, зад сцената залязващото слънце е обагрило фриволни облачета в розово и се носят едни песни на исландски... ум да ти зайде. Няма да се разпростирам много, просто беше разкошно.
И като свършиха тия юнаци ние с Мира се бяхме подготвили да хванем някоя и друга пробивна личност и да я следваме, та да се доберем по-близо до сцената. Вместо това се озовахме насред един мощен поток от много пробивни личности, които бяха решили да се доберат едва ли не до сцената... аз се уплаших доста, защото в ума ми изникват все разни кадри като от "Индиго", а вярно беше много трудно да дишаш, като те притискат като в преса. Но разгеле, доплувахме на гребена на вълната, доста близо до сцената, притиснати като сардини, а зад нас едни нахалници, но няма значение...
Сцената се подготвяше за Рейдиохед. Цялата бе обсипана със светлинни тръби, които по време на шоуто проблясваха като части от разрязан екран и правеха някаква истинска магия, докато под тях групата изглеждаше доста миниатюрна - наистина бяха мащабни. После в 23:30 се появиха и мойте хора и... стана тя каквато стана.
Много е тъпо, нали, точно ей сега да престана да разказвам :) Но това смятам да направя. Не мога да опиша колко беше хубаво, колко са добри тия - аз съм голяма късметлийка, два поредни концерта (Полис и този) слушам звук като от компактдиск), какво шоу беше и изобщо - няма. Плюя си на егото, дето се стреми и неописуемото да може да опише с думи, и давам само едно клипче, заради звука (заснето е с фотоапарат, все пак, та високите и басите нещо не мязат на нищо, а и докато ме мачкаха отвсякъде, та не е много стабилно) и за да се добие представа за сцената, няколко снимки и сетлист (жалко, че нямаше примерно Karma Police, гадовете я бяха свирили в Roskilde, но нейсе...).
Не смятам да ходя повече на фестивали, това не е за мен. Но на концерт на Рейдиохед ако мога пак да ида - съм първа там!
You And Whose Army
Radiohead at Rock Werchter Festival, Belguim Setlist
01. Weird Fishes/Arpeggi
02. The National Anthem
03. Lucky
04. All I Need
05. There There
06. Nude
07. Climbing Up The Walls
08. The Gloaming
09. 15 Step
10. Faust Arp
11. How to Dissapear Completely
12. Jigsaw Falling Into Place
13. Optimistic
14. Just
15. Reckoner
16. Idioteque
17. Bodysnatchers
Encore 1:
18. Videotape
19. You & Whose Army?
20. 2+2=5
21. Paranoid Android
22. Everything In It's Right Place
Бях решила, че тази година ще гледам концерт на Рейдиохед и точех зъби за Берлин. Но докато се усетя, те билетите свършиха и се наложи да се огледам за други варианти. И се оказа, че - както винаги, потърси ли човек достатъчно добре - има един доста удобен (разбира се, с цената на малко компромис). Ставаше дума за фестивала Rock Werchter, който се провежда в Белгия - доста далеч само по себе си, но съвсем близо до град Льовен, където имам приятели и роднини. Тоест, преспиването се улесняваше. Освен това в същия ден, преди Рейдиохед, на сцената щяха да излязат и Sigur Rós - тъкмо удобен случай да ги чуя за пръв път. Отдавна имах това намерение и сега с един куршум - два заека.
Полетът ми за Брюксел, разбира се, беше отложен. Точно тогава намери да гръмне Челопечене. За щастие бях го насрочила два дни преди концерта, така че стигнах навреме. Благодарение на Мира, у която останах четири дни, си изкарах в Белгия чудесно. Ще трябва да напиша отделен пост за Льовен, защото си заслужава, както и за разходката ни до най-високия водопад в Белгия - тази равна като палачинка страна разполага с водопад, висок цели 15 метра!!!
Но сега за фестивала. Аз не съм ходила друг път по фестивали и бях малко шашната от мащабите на мероприятието. Хубавото бе, че е в цивилизована страна и имаше автобуси до там (безплатни) на всеки десетина минути, тъй като мястото на провеждане е край едно китно селце в дълбоката провинция. Имаше автобуси и след края на концертите - някъде след един часа, които успяха да извозят стотици хора за отрицателно време. Все си мислех какво ли щеше да е, ако бяхме в България...
Та отправихме се ние в съботния следобед към Верхтер, след като цял ден беше валяло и вече си представяхме как газим из кал до уши и подгизваме от дъжд. За наш страхотен късмет спря да вали, дори изгря слънце, но калта беше налице и то - много. На входа петима човека се занимават с всеки индивид. Според мен - живо разхищение на човешки ресурси. Един ти взима билета, друг ти нанизва гривничката, трети ти стяга металното копченце на нея с менгеме, а четвърти проверява дали добре е стегнато. Честно, щях да се разсмея с глас. После - огромни поля, мърчандайзи, колибки с храна и напитки (измислено хитро, както, предполагам, е на всеки подобен фест - не плащаш с пари, а с купончета, които предварително си купил, всичко е кратно на една цена, та да не се налага връщане на ресто и бавене). И насред калта - налягали хора, спят си спокойно по едни мръсни найлони и не им пука. Отвратително. Но хората са непукисти.
Sigur Rós излязоха по залез слънце и ми скриха шапката. Невероятно странна и интересна музика, а те самите на сцена - невероятно странни и интересни. Ще скицирам набързо обстановката - вокалист с одежди като принц от приказките, с перца по реверите и зад ушите, който свири на кирата с лък, барабанист с цветна шапка като корона, оркестър от облечени в бяло и с бомбета духачи и разни мадами на другите инструменти, над сцената висят светещи кълба, зад сцената залязващото слънце е обагрило фриволни облачета в розово и се носят едни песни на исландски... ум да ти зайде. Няма да се разпростирам много, просто беше разкошно.
И като свършиха тия юнаци ние с Мира се бяхме подготвили да хванем някоя и друга пробивна личност и да я следваме, та да се доберем по-близо до сцената. Вместо това се озовахме насред един мощен поток от много пробивни личности, които бяха решили да се доберат едва ли не до сцената... аз се уплаших доста, защото в ума ми изникват все разни кадри като от "Индиго", а вярно беше много трудно да дишаш, като те притискат като в преса. Но разгеле, доплувахме на гребена на вълната, доста близо до сцената, притиснати като сардини, а зад нас едни нахалници, но няма значение...
Сцената се подготвяше за Рейдиохед. Цялата бе обсипана със светлинни тръби, които по време на шоуто проблясваха като части от разрязан екран и правеха някаква истинска магия, докато под тях групата изглеждаше доста миниатюрна - наистина бяха мащабни. После в 23:30 се появиха и мойте хора и... стана тя каквато стана.
Много е тъпо, нали, точно ей сега да престана да разказвам :) Но това смятам да направя. Не мога да опиша колко беше хубаво, колко са добри тия - аз съм голяма късметлийка, два поредни концерта (Полис и този) слушам звук като от компактдиск), какво шоу беше и изобщо - няма. Плюя си на егото, дето се стреми и неописуемото да може да опише с думи, и давам само едно клипче, заради звука (заснето е с фотоапарат, все пак, та високите и басите нещо не мязат на нищо, а и докато ме мачкаха отвсякъде, та не е много стабилно) и за да се добие представа за сцената, няколко снимки и сетлист (жалко, че нямаше примерно Karma Police, гадовете я бяха свирили в Roskilde, но нейсе...).
Не смятам да ходя повече на фестивали, това не е за мен. Но на концерт на Рейдиохед ако мога пак да ида - съм първа там!
You And Whose Army
Radiohead at Rock Werchter Festival, Belguim Setlist
01. Weird Fishes/Arpeggi
02. The National Anthem
03. Lucky
04. All I Need
05. There There
06. Nude
07. Climbing Up The Walls
08. The Gloaming
09. 15 Step
10. Faust Arp
11. How to Dissapear Completely
12. Jigsaw Falling Into Place
13. Optimistic
14. Just
15. Reckoner
16. Idioteque
17. Bodysnatchers
Encore 1:
18. Videotape
19. You & Whose Army?
20. 2+2=5
21. Paranoid Android
22. Everything In It's Right Place
Според мен - живо ра�
ОтговорИзтриване1a03
�хищение на човешки ресурси
колко готино
ОтговорИзтриванеи аз иска