Сватба

Мда. Бях красива (до колкото е възможно при зададените ми биологични ресурси).
Всяка година така става, че ходя на по една сватба. И всяка година се вкисвам. Не, не е защото умирам да облека бяла рокля или умирам от страх да не остана стара мома. Просто в очите ми се набиват хора, които (да речем) са намерили нещо, което да ги накара да заживеят заедно. Може би "накара" не е точната дума. И това ме отпраща към една зациклила област от мислите ми, която предпочитам да избягвам, за да си живея щастлива. Освен това не искам да мисля в клишета. Обаче това е едно такова сладко и хитро клише... Избягвам да пиша/ говоря/ споря по някои вечни теми. Аз си знам за мен си, ще иде да рече, и после само слушам с усмивка тип "Буда среща Исус". Обаче на точно сега Буда е заминал в спа и уелнес (ха!ха!) курорт, а Исус май брули сливи на вилата си в Карастанчово. И аз съждавам: абе да му се не види, никога не съм имала критерии за подбор на мъже, но ако трябва да изрецитирам такива, ще са има няма 3-4: да изглежда що-годе добре (ок, ясно, дългокосите няма да ме огреят, разбрах), да има обноски и да мога да си говоря с него. Това последното е най-важно. Ама съм хитра, то включва един куп неща в себе си - съответна обща култура, по-задълбочени познания в някои области, желание да се разговаря... Номер 4 евентуално би била сносна заплата. Да, приятелката ми тази вече се ожени за човек, с който пътува кеф ти до Япония, кеф ти до Южна Америка, ще излъжа, ако кажа, че ще откажа на подобна оферта, но и без нея ще минем.

Та защо не мога да попадна на горната комбинация, без да се окаже в един момент, че някой от пунктовете куца? Щото нали е тъпо да ти дадат да разбереш, че ти мълчат като пукели, понеже, разбираш ли, ги комплексираш, като си отвориш устата. Айде холан. И ако някой реши да ми опонира, искам първо да разбера кой каза на момчетата, че е ОК да се прозяват с отворена уста, да гледат тъпо, докато се мъчиш да прескочиш локвата току пред вратата на трамвая и в същото време да слезеш, да обличат каквото им падне, да говорят с пълна уста? И жените го правят, ДА, ама аз не излизам с жени, та мисълта ми е за момчетата. Кой им каза, че жената трябва да е като от списание (което и да е, от "Ние жените" та до FHM всичко по страниците изглежда зашеметяващо), докато за тях е ОК да се мотат с коремче над късите хавайски гащи? Кой ги светна, че, разбираш ли, е супер тъпо да танцуваш и даже направо си е гейско? И т.н.

Ми не, не е ОК.

Това по-горе са реторични въпроси. Както и следващият - а мен кой ме би по главата да залягам на себе си, да стана човек, да уча и да са изуча и сега да разбирам, че биологията на мъжете ги кара да търчат подир де що женско мине, в името на репродуктивността и лонг лив хюман рейс; да ми е ясен тоя момент; както и редица други; да съм толерантна, изслушваща и разбираща. А?
Защото проблемът ми е, че не мога да се откажа да искам един-единствен мъж, в който да мога да се гушна с цялото си доверие. Не е ли смешно как в три-четири думи се събира всъщност най-малкото половин страница? Няма да я развивам тук.
Аз ли? Ако е изпълнено горното условие, от мен може да се иска (почти) всичко.

Мразя сватби.

П.П. Без коментар. След ден-два ще съм отново слънчевото момиче и ще пиша за музика и филми.