:)
Утре ще представям по "Христо Ботев" (Артефир, след 12:15 ч.) последната книга, която превеждах за един от издателите, с които работя - "Пътешествие по Екватора". Да видим какви глупости ще говоря.
А в четвъртък в Дом на киното ще прожектират "Шербургските чадъри". Преводът на субтитрите е мой, снощи ми се обадиха да кажат, че съм се справила чудесно, а ми е пръв филм. Това по хвалбите.
Сега за "Чадърите".
За пръв път го гледах миналата седмица, докато го превеждах. Много странен филм. Две неща ми направиха впечатление - музиката (толкова съм доволна, че миналата година имах възможността да гледам коцерта на Мишел Льогран в НДК),
която на няколко места беше по-главно действащо лице от актьорите. Без нея силните сцени нямаше да са толкова силни. Това не е изолиран феномен в историята на киното, но в последните филми, които съм гледала, сякаш вече няма такова нещо. Текат диалози, хитроумни реплики, очите попиват движения и статични фрагменти, забавени нарочно с цел да прогорят спомен в съзнанието. Но последният филм с музика, която участва в сюжета, сякаш беше "Гладиатор". Колкото и да съм резервирана към филма, колкото и да съм пристрастна към Лиза Жерар, като се абстрахирам от това, остава една мелодия, която продължава да живее и извън лентата, а вътре в нея бърника из душата на зрителя и пренастройва някои чаркове вътре по независим начин.
Второто нещо при "Шербургските чадъри" е проблемът, пред който се изправих, при усвояването на сюжета. Какво точно стана - той не й пишеше (защо?) или майката криеше писмата (защо тогава все пак част бяха получени?)? Много ме измъчва този въпрос, липсата на отговор ми пречи да заема някаква позиция спрямо героите. А може би просто той е пишел рядко, без заговор откъм майката, и нещата са следвали своя ход... Гадно!
А Катрин Деньов изобщо не мога да я позная и е почти сладка. Толкова е трогателно как отиват да танцуват. Зала за танци, двойките спазват определени стъпки, на сантиметри един от друг, много е... интересно :)
Не бива да се забравя и началната сцена, още при надписите, когато площадът, над който вали дъжд, е заснет отгоре - 1964 година, чиста проба майсторство.
браво, а може ли да качиш мп3 със запис от представянето ти? ще ми се да го чуя.
ОтговорИзтриванеинтересно за "чадърите"...ако ти доставя удоволствие да превеждаш субтитри и търсиш предизвикателства, опитай ранния Ерик Ромер, диалозите му са превъзходни, напр. "Ma nuit chez Maud" с Трентинян или "L'Amour l'après-midi".
Май са ги давали по БНТ, но нищо не пречи да ги покажат отново и в Одеон или Дома на Киното.
Доставя ми удоволствие, но си изкарвам хляба, като превеждам (и като пиша чат-пат). За филмите все още се обучавам и ако превеждам, ще е дадена поръчка. Иначе когато ми остане свободно време, го запълвам с други неща, може и с писане да е, но не и с преводи за удоволствие ;)
ОтговорИзтриванеХристо Ботев и Хоризонт могат да се слушат онлайн, не знам дали ще успея да го запиша, не ми е тръпка - говорила съм достатъчно по радиото, а и кой знае какви глупости ще наприказвам. Ще видим все пак.
да, вярно че са онлайн, но няма да мога да слушам предаването, а и не знам дали ще го пуснат в архива. както и да е.
ОтговорИзтриване