вторник, 24 юли 2007 г.

Горещи мисли

Навън е горещо, вътре положението не е по-добро, а симпатичният ми апартамент на последния етаж е нещо като топлинна камера. Въпреки всичко все още съм решена ако се местя в нов, да е южно изложение. Тъпо, но упорито - това е моето мото в живота.

Снощи по случайно стечение на обстоятелствата, включващо вегетариански ресторант със странно работно време и бъдещ обзор на този тип заведения от моя страна, се озовах във Social Jazz Club. Отдавна бях решила да го видя що за място е - ами доста приятно. Понеделник вечер в 22:30 ч. вътре е само персоналът и Даяна Крол на видеостената в компанията на някакви и Питър Ърскин на барабани, когото имах честта и удоволствието да гледам в рамките на Джаз Пик миналата година. Крайно време е най-накрая да чуя нещо на "Уедър Рипорт".
Една текила сънрайз, която може би трябваше да изглежда нещо такова:

но в клуба бе доста тъмно и нямам представа дали наистина беше така. Много обичам текила, но следващия път ще си поръчам Бейлис.

Преди една година и нещо изобщо не понасях какъвто и да е джаз. Сега част от джаз музиката ми е слушаема, друга все така не мога да търпя, трета даже харесвам. Има еволюция и спрямо друг музикален стил. А познатите ми, които са "навътре" в нещата и чиито приказки по темата (защото обичат да говорят помежду си) всъщност ме заинтригуваха, продължават упорито да твърдят, че то така не става. Ако не го харесаш от пръв слух, забрай тая раб'та. Така че не може да се обяснява.
Хубаво.
Но аз съм тъпо и упорито. И много интересно как се получава, ама нещата стават. Само че с принципа "Потърси си сам" просто става по-бавно. И го няма онова приказно усещане за споделеност, при което напредваш по пътеката, ама има някоя уверена ръка, която отмества храстите и лианите.
Все някой знае по-добре как точно стават нещата.
Сакън да не им навлезеш в свещената територия и да я опетниш с неукото си присъствие.
Точно така, това е от тия, киселите постове.

А клубът наистина е добро място. Групата може да се вижда на практика от почти всяка маса. Скъпичко е и изборът на коктейли е силно ограничен. Входът при група е 10 лв., когато няма група, няма и вход. След Даяна пуснаха "Ток Ток Ток". Има симпатични кръгли маси с по четири симпатични кръгли столове с елегантни крачета и облегалки, както и две сепарета с много блазнеща мека кожена мебел. Малко са нагъчкани масите една в друга. По-светло помещение за непушачи, само с бяла мека мебел, изведено в отделен салон, нещо като преддверие. Стилно и уютно. Сигурно скоро и него ще затворят...

Няма коментари:

Публикуване на коментар