Rolling Stones

Спретнат и подреден, докладът е тук. Иначе, за да не прекаляваме със снимките, една офъкана версия с кликаеми ;) картинки:

Моята нагласа спрямо Стоунс дълго време беше:

Като заклет и върл Бийтълс фен, дълго време просто на инат не слушах Стоунс. После ги слушах, но не мога да кажа, че са любимата ми група. Въпреки това един ден се наложи да пиша ревю за ДВДто от Рио (онзи концерт, където били събрали около един милион души миналата година). Това ме плени - без особени декори (ако не се лъжа) и заврънкулки, тези наближаващи седемдесетте момчета ми скриха шапката. И щом се появиха датите за Белград и Букурещ, реших да ходя. За Букурещ билетите бяха свършили и затова си взех за сръбската столица, с любезното предложение на Ивентим да ме закарат, избрах си и да пътувам през нощта, та да поразгледам този град, през който само транзит съм минавала до сега. Описанието на града ще спестя, в общи линии разгледахме това-онова, пихме кафе, подремахме в парка, упорито приказвахме на всички на български, упорито ни разбираха без проблеми, понесоха се слухове, че нямало да може да се вкарват апарати, даже телефоните били забранили. Разбира се, половината бус бе пълен с хора на възраст, част от които имаха неприятното свойство да се пишат компетентни по всички въпроси. "Разбира се, че няма да дават апарати, на кой концерт дават!" Реших да не споря и си отминах.

Концертът бе в парк Uscе (нямам идея как се прозинася). Първоначално обявен за Хиподрума с 100 000 места, сега не знам колко бяха местата, а из пресата (сръбска и чужда) броят на посетилите концерта варира от 50 000 до 70 000. Аз бях с "по-скъпите" билети, пред сцената, така че не можах изобщо да видя колко народ има. Някъде към 6 и нещо се замъкнахме спокойно към входовете, пътят към които бе обозначен от огромни транспаранти, плюс инфо на колко метра се намират (да правя ли сравнения със СМЕските концерти на Локо?), на входа ни иззеха водата и храната (явно си бяха взели поука от концерта на Ред Хот, когато към сцената летяха бутилки) и ни пуснаха. На същинския вход щателно ни пребъркаха, "Фото - може" каза дамата полицайка, но бая се зачуди на хапчетата в чантата ми.
Културно малко по малко хората изпълваха пространството, имаше място да се стои и седи без проблеми, можехме даже да отидем на първите редове - не знаех, че тук няма да има такова блъскане, като на Ред Хот, примерно, затова си останахме към 10-ти ред, образно казано.
Подгряващи бяха сръбските "Elektricni Orgazam" със седемдесетарски рок и ирландците "The Answer" - много добра група, леко а ла Лед Цепелин.
Беше горещо, аз бях изморена, недоспала, боляха ме краката, мрънках и прочее. Сцената по светло:




Обявени за 21:15 ч., Стоунс не се появиха преди 21:30, не ми достигаше въздух, беше ми лошо и просто си представях как припадам и няма как да ме изнесат. Тогава се прибраха страничните екрани и шоуто започна - взривове, фойерверки, на екрана се прожектираше взрив, все пак турнето е Bigger Bang - наистина въздействащо. Предполагам, се досещате - вече не ме болеше ни глава, ни нищо, мене ме нямаше сякаш так като единица личност. "Start Me Up" - Мик изскочи на сцената точно като жив дявол, Кийт се хилеше широко и за секунди се настани някакво настроение, една атмосфера, която после, когато четох отзиви за концерта, явно е била усетена от всички. Публиката бе повече от адекватна - все пак Стоунс никога не са били в Белград - и не се пестеше. Интересно, и за мой късмет, същото важеше за музикантите. Сякаш наистина им беше кеф да са точно тук. А такива неща се усещат и формата на взаимност, която се установи, сама по себе си бе достатъчно вълнуваща.
Мик се беше постарал - написал си беше доста фрази на сръбски. Може да е рутинно да кажеш "Здравейте", "Как сте" и "Благодаря" на езика на страната, в която се намираш, ала изречения от сорта "Ja uzivam! A vi?" и към беквокалистката Лиза "Lepa ti je suknjа... ali su ti sandale ruzne" (в свободен превод, че не съм много добре със сръбския : хубава ти е роклята, но сандалите ти са грозни) са си просто висш пилотаж. И всичко му се разбираше, дори и от мен, а това вече е много. Да не говорим, че освен сърбите, поздрави и "све гости из" Македония, Хърватска, България, Словения и (не знам защо) Румъния.
На последвалата "You Got Me Rockin'" Кийт сигурно нещо се лигавеше, защото Мик по едно време се разправяше с него, но после всичко беше наред.








Направиха "All Donw The Line" и "Heartbreaker", които свирят доста рядко, особено последната - в това турне са я изпълнявали само два пъти.
Кийт бе разкошен на солата си, а и с този дяволит поглед и физиономии, които прави от време на време, направо да полудееш.






Да не забравя: перфектен звук, перфектен глас на Мик (нямам представа как го прави, докато търчи насам-натам по 100-те метра на сцената), Рони и Кийт от време на време може и да не са били на 100% (Кийт в началото на "Brown Sugar", примерно), но аз съм последният човек, който ще вземе да се заяжда с това.
"You Can't Always Get What You Want", на която публиката се скъса да пее, и "Midnight Rambler" ме изумиха. Двете парчета заедно правят над 20 минути, а версията на последната си беше доста удължена, просто да се размажеш от кеф.






Мик не спести тичането и танцуването по сцената:








и за втората част на Рамблер-а извади хармониката. Какво мога да кажа:








Рони беше излязъл с жълта тениска с наспид "Iron, Lion, Zion" - сладко намигване, като се има предвид колко добри приятели са били Стоунс с Боб Марли, а шрифтът бе като от логото на Мейдън. Симпатяги. Когато бе представен и Кийт Ричардс, той с лукава усмивка отрони "Welcome to the club", взе микрофона и запя "You Got The Silver", след това "I Wanna Hold You".










През това време "клетката" на Чарли бе подготвена и при първите звуци на "Miss You" групата бе понесена към втората сцена сред морето от хора:








където направиха "It's Only Rock'n Roll" и "Satisfaction", а се върнаха обратно с "Honky Tonk Women". Почти не ги виждах от мястото си (освен това пред сцената бе насипан пясък, явно за изравняване, та когато скачах, си изравях мини ямичка и периодично потъвах няколко сантиметра), но пък това е толкова хубаво, че правят подобно нещо за феновете, които са по-назад.

После сцената избухна в червено




и беше ясно какво ще следва - "Sympathy For The Devil".




















Разкошно, великолепно, невероятно изпълнение, Мик като кълбо енергия и Кийт с ударно соло, жестоки барабани от Рон и вълни от енергия към нас. Освен това аз знаех, че следва "Paint It Black" и вече се бях настроила. Нямам снимки от тази песен, защото ми е ужасно любима и се напях и наскачах на воля. Страхотно соло на Кийт при "Jumping Jack Flash", която той изсвири почти цялата със затворени очи, все едно потънал в някакъв свой си свят, а Рони намери за удачно да заглуши финалните акорди на китарата, като я прихлупи на сцената.










Бисът, разбира се, беше "Brown Sugar", но не и след като тълпата не полудя да ги вика обратно:












Два часа нон стоп шоу. Никога друг път не съм ги гледала на живо, така че не знам дали са изглеждали поуморени и поостарели. За мен този концерт бе смайващ, във всяко едно отношение. Пак нацелих чудесна публика, музиканти във великолепна форма, а качеството на шоуто а приори си е върховно. Харесва ми комбинацията от професионализъм, бликащи талази талант, сценично поведение и тази съставка, която я имаше в изобилие - удоволствието. От това, което правят, от това, че са точно тук точно сега. От музиката, от живота (което може би за тях отдавна е едно и също).
Фойерверки, по главите ни се посипват изгорели прашинки и замирисва на сяра (колко подходящо). Големи ленти плавно излитат иззад сцената и се спускат пред нея, зазвучава "Exodus" толкова силно, колкото и живото изпълнение, което кара феновете да се поспрат и да помислят, че може да има още. Нямаше, но ме трогна изборът на песен за финал - не знам дали тази година има някакво честване на Боб Марли или просто на Стоунс им липсва, но беше красиво.
Да, излизането от концерта и прибирането си беше като разходка в парка (в случая - буквално).

Сетлист:
The Rolling Stones, 14.07.2007, Usce Park, Belgrade, Serbia
European Part of "A Bigger Bang Tour"

1. Start Me Up
2. You Got Me Rocking
3. Rough Justice
4. All Down The Line
5. (Doo Doo Doo Doo Doo) Heartbreaker
6. You Can'r Always Get What You Want
7. Midnight Rambler
8. I'll Go Crazy
9. Tumbling Dice
--- Introductions ---
10. You Got The Silver (Keith)
11. Wanna Hold You (Keith)

12. Miss You (to b stage)
13. It's Only Rock 'n' Roll (b stage)
14. Satisfaction (b stage)
15. Honky Tonk Women (back to main stage)

16 Sympathy For The Devil
17 Paint It Black
18.Jumpin' Jack Flash

Encore
19. Brown Sugar