четвъртък, 26 юли 2007 г.

Георги и така нататък

Попаднах на една народна балада и смятам да я постна тук, колкото и да е дълга, за сметка на това ще съкратя приложените размисли и страсти. Така, телеграфно: много гледни точки има, но тази по-долу стилизирано илюстрира максимално близко моята. Идеалната ситуация, когато Гьорги не само нощем се бие с дзерове, ами и денем носи жена си на ръце, не съществува. Обратната не е за изхвърляне, но ако една жена си пада по биещ се със змейове мъж, няма как... Та браво на нея, че като е възникнал проблем във връзката, не си замълчала. И браво на него, че е направил всичко възможно да оправи нещата и да я задържи. Да се обичат младите!

Болен Георги и жена му

(Българска народна поезия и проза в седем тома. Том ІV: Народни балади)

Болен Гьорги болен лежи,
болен лежи девет годин -
ни умира, ни оздравя.
Гьоргьовица млада булка,
тя на Гьорги проговаря:
- Ей та тебе, болен Гьорги,
що ми лежиш девет годин,
ни умираш, ни оздравяш,
ни на мене прошка даваш,
прошка даваш да са жена;
омръзна ми, додея ми -
дене лежиш на постеля,
ноще одиш по планини,
та са бийеш със змейове!
Омръзна ми, додея ми
да ти връзвам девет рани,
девет рани куршумени,
десетата мъждрачова!
Изпогнои девет тръби,
девет тръби бяло платно,
десетята копринено
изпогнои девет плъсти,
девет баслам юргане -
дососа ми, додея ми,
искам прошка да са жена!
А Гьорги й отговаря:
- Ей та тебе, млада булко,
проста бъди, ожени са,
ако найдеш друго либе
по-юначно освен мене!
Тя отиде във чаршия,
ареса си друго либе,
доведе го при млад Гьорги
и на Гьорги проговаря:
- Това либе ще си зема!
Отговаря болен Гьорги
- Ей та тебе, Гьоргьовице,
я си увляз във мазите,
та наточи чаша вино,
що си бере девет оки,
и си ела тук при назе!
Га отиде Гьоргьовица,
та наточи чаша вино,
що си бере девет оки,
па се качи право при тях
Проговаря болен Гьорги:
- Кой изпийе таа чаша,
таа чаша руйно вино,
той ще вземе Гьоргьовица!
Па покани добар юнак,
подава му чаша вино -
подигна я добар юнак,
но не можа я изпийе.
Подигна я болен Гьорги,
та я изпи в един сулук,
па си дума на юнака:
- Не мож зема Гьоргьовица!
Па забожда кама в земя
девет педи на дълбоко,
па на юнак проговаря:
Ако можеш я измъкна,
и то да йе с енна ръка,
ще си земеш Гьоргьовица!
Помъчи са добар юнак
и не можа я извади -
измъкна я болен Гьорги
с енно пръсте от земята.
И пак оста Гьоргьовица
да си гледа болен Гьорги.

Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 9).

2 коментара:

  1. Долавям, че акцента в твоята трактовка на песента е върху мирното разрешаване на "конфликта" във "връзката" между лирическите герои.
    Разбира се, че при проблеми не трябва да се мълчи, а също и двамата партнъори трябва да положат усилия, ако искат да запазят връзката си.
    Аз обаче виждам тази балада като типичен израз на отношенията между половете в България (Българските територии) от преди 2-3 века.
    Гьоргьовица иска мъжа и да може да държи на алкохол и да е кръвожаден и затова не може да се раздели с него. В нейния малък свят това са признаците на мъжественост, които я привличат и задържат с невидими вериги. Тя избира покорството и скритото удоволствие да се чувства жертва пред новото и неизвестното.
    Пикът в нейния живот е бил, когато нашия мачо Гьорги я е откраднал от къщата на баща и. В този контекст нейната реакция е донейде обяснима.
    Остава въпроса, Гьорги защо е постоянно болен и защо се бори със змейовете. Дали това е някаква тропа или просто Гьорги е един безделник, който в алкохолно опиянение вечер търси да си вдигне адреналина? И защо те все още нямат деца?
    Но да не се заравяме толкова дълбоко в този невинен текст :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не, не е в това акцентът :) И творбата далеч не е невинна. Това направо си заслужава отделен пост, ще гледам да го измисля утре, мда...

    ОтговорИзтриване