The music that you make...

Преди да отредя малко място за Академичните изпълнения снощи, да обърна внимание на малко общи приказки. Преди време след представянето на новия албум на Блуба Лу се заприказвахме с приятели и колеги за музикантите и техния дар слово. Ники го е написал в блог, примерно:
"Българите сме комплексирани хора. Такива са и политиците ни. И музикантите ни също.

И нямаме медийна култура. И въобще публична култура. И политиците ни нямат. И музикантите също.
[...]
Поводът за тази ретроспекция е промоцията на новия албум на Блуба Лу миналия четвъртък, на която имах натрапчивото чувство за дежа вю.

След като дадоха думата на вокалистката си Рони, в петте си изречения тя заяви пет пъти по различен начин, включително и директно, едно и също: „Ами аз нямам какво да кажа”.

Запитан по възможно най-приятелския начин за далечно сходство на новия им материал с Портисхед, Димитър Паскалев се позасегна. Опитът да бъде провокиран за повече подробности завърши с изявлението: „Аз не искам да говоря за това, което сме искали да кажем, защото ние сме намерили друг начин да го изразим – не с думи, а с музика”.

Група представя албума си, над който е работила 2 години (значима група, добър и донякъде новаторски албум), на пресконференция и единият от тримата казва „не искам да говоря за това”, а вторият „нямам какво да кажа”?!
[...]
След събитието с част от колегите отидохме другаде. Естествено, оживено коментирахме пресконференцията на Блуба Лу. Повечето подкрепиха лекото ми недоумение от това за какво свикваш пресконференция, след като не искаш да кажеш нищо.

Имаше обаче и друго мнение: „Е, ама те все пак са музиканти. Работата им наистина е да правят музика, не да говорят.”

Така ли?

Интервюирал съм много чужди изпълнители и групи, повечето – наистина големи, световни звезди. Сред тях има всякакви. Намират се и темерути – примерно Курт Хауенщайн (Супермакс). Но той си е такъв. И е изключение.
[...]"

Там е работата, че мое беше "другото" мнение, а аз паля от четвърт, като ми се каже нещо с тона "Тъй ли?". Затова, при все, че до голяма степен съм съгласна с горното мнение, рицарски поех задачата да защитя противното и за целта спретнах коментар. истината е, че мен самата ме забавлява, затова, суета на суетите, я да го видим:

Да, съгласна съм (и не е като да не го казах), че е много неприятно на една пресконференция, чиято цел е именно да се представи нов продукт, отговорните за представянето да седят като пукели и да си чоплят ръба на масата. Съгласна съм и че се предполага един творец да е поне средно интелегентен и да може да върже две приказки за новия си албум/ изложба/ книга/ перформанс дори. Обаче - два основни пункта (като приключа, могат да се преобразуват в пунктове за амбалаж):

- голяма част от творците са интровертни същества. Художниците не са учили реторика, а дори и писателите понякога не могат да кажат нищо за книгата си (което все пак се случва много по-рядко), тъй като всичко за казване вече е изразено в прясно отпечатаните коли и човекът е изчерпан. Какво остава за бедните музиканти. Освен това, нека не забравяме, че точно в случая с Блуба Лу те създават "безсловесна" музика (с изключения на последния албум), тоест не можеш да ми опонираш дори и с "ами тогава как си пишат текстовете";

- реално хората се интересуват от интересни, забавни, пикантни случки около музиканта/ албума. Как е създаден, дали отразява концепция или е просто ефимерно хрумване в лятната топлина на екзистенциално фертилна нощ, това ни интересува само нас, проклетите ровещи за "още информация" журналисти. После ние налагаме на бедния читател да го прочете и му казваме, че е много "куул" да ги знае тоя работи. Реално те са важни за един малък процент от аудиторията, няма да губя време в дефинирането му. Сега, че творците не могат да си разкажат (или измислят, ако няма) интересни пикантерии, вече наистина си е техен минус.

Да обобщя, музикантите, които те прегръщат през рамото в ръка с дебелостенна чаша, звънтяща от пропукващия се лед, и ти казват "от душата ми се откъсна тоз албум, човече, три месеца го мислих и карах само на синьо сирене и зелена салата, за прочистване на вътрешната аура с цветотерапия, а като ми се изясни концепцията, 2 дена се бихме с басиста за последния пакет цигари, щото се бяхме заточили в новото ни студио край село Жабокрек, за единение с природата и по-натурален саунд, а накрая барабаниста ги изпуши, та се наложи да изпозлваме чубрица" е благодат за нашего брата. Но тези, които го не могат това словесно и мисловно титанство, които искат само да си правят музиката (предполагам, спекулирам, един вид) и да не ги занимават с друго, пък ако хората я харесат, още по-добре, то за тях има мениджъри, ПРи и имидж мейкъри (ха-ха!).

Ей на, дори Пинк не направи собствено изявление за концерта, а се получи изявление от мениджмънта й. Мислиш, че не може да върже две думи ли? Ох, да, забравих, че има проблеми с гласа...