понеделник, 30 юли 2007 г.

Сладко

6:30 събота сутрин, Бургас. Пътят от гарата до нас е тих като горска алея, гларусите се разпяват свободно напълно в тон с дрезгавината на утрото, сънлива табела мига с 20 градуса, всичко синее, сивее и свети в спокойна светлина. Лято си е. Това, че тополите са предателки и са започнали да покриват напечените гръбнаци на поизкривените алфалтови алеи в Морската със златни листа, както ще забележа по-късно през деня, които на всичкото отгоре миришат особено есенно, това е нещо, на което просто няма да обръщам внимание.
Имам някои конкретни спомени от детството си, от летните следобеди на гости. Много характерна атмосфера на безбрежност и безвремие. Аромат на кафе, сладки и сладкиши. Сладката на баба ми, сладко от череши, примерно, което се поднася в миниатюрни стъклени чинийки, които събират 2-3 череши, с чаша вода.

Тортите на майка ми и приятелките й. Най-различни типични вкусове, които вече ги няма. То ги няма и толкова много други неща...
Пазарът прелива от сладкия аромат на предесенни плодове. Не е честно, още е юли! Смокините са на път да узреят, което ме подсеща, че отдавна не съм писала (все успявам да набутам смокини в творенията си, затова).
Приятелката ми, която се ожени в Гърция, бе донесла много интересни сладка от един симпатичен остров - Хиос. Бяхме на гости на ликьор от канела

и:
сладко от зелени патладжанчета,

фъстъци

и мандарини

5 без 10, понеделник сутрин, Плиска, такси. Всичко сивее, само челото на планината зеленее безхаберно в очакване слънчевите лъчи да се разплискат по нея. Тази есен ще правя сладко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар