вторник, 3 юли 2007 г.

Имало едно време

една баба и един дядо. Те си живели в китно селце нейде из планините Странджа ли, Сакар ли, кой помни вече. Дядо Онуфри бил мъдър старец, а баба Злата - умна жена, та като спестили парици, си купили една малка нивичка в равнината и започнали да отглеждат мамул. После след поколения на мястото на нивата предприемчиви наследници построили голф игрище. В съседство издигнали шатра за летни турнири по шах, а отделна беседка приютявала любителите на бридж. Но така е, трябва да се развива младежта и спорта. И наследниците на бабата и дядото си купили яхта и тръгнали да обикалят света.
Техните приятели Димитричка и Красенко една вечер, докато гледали телевизора и пиели мастика с айран, решили, че не са по-прости от аверите и също трябва да направят нещо с наследствените имоти. С тази разлика, че дедите им нищо не им били завещали, освен една барака нейде из планините, в която ловците се приютявали, когато тръгвали да отстрелват глигани. Или странджански прасета, в зависимост от гледната точка. Но Димитричка имала етърва, чиято тетка била братовчедка по съребрена линия на един човек на правилно място. И с малко средства и повечко тичане, със свидетелствата на трима заклели се в каквото си щеш местни, Димитричка и Красинко се сдобили с нотариален акт за собственост на земеделска земя нейде баш покрай брега. Когато тръгнали вещите там лица да мерят, я виж ти, половината нива на скала, другата - у морето се оказала. Явно е имало идеална част морско дъно с разрешение за посев на люцерна, тютюн и грозде сорт мелнишка широка. Явно предците на милото семейство са сели морски краставици и са заделили част от имота за ливада за морските коне.
После тая земя се продала - още не е ясно дали за голф игрище, или за пристройка към бъдещия хотел, който се планирал да се построи в левия парцел, част от бившия резерват Странджа.
След като се вдигнал хотелът, от най-горните тераси гостите сядали да си пият кафето, поглеждали към морето, после на ляво - хотел до хотела, майно льо, на дясно - девственото турско крайбрежие:

снимка: Светослава Банчева

и си викали - у, ма са прости тия турци, не ходят на плаж, не строят - глей само колко земя стои похабена.
В този момент, докато разказвах тази приказка, биде внесена вметка:
"Но преди това ще има стачка на горските в Странджа. Те ще стачкуват, защото до няколко месеца в Странджа няма да остане нито едно дърво и ще изникне рай грас с пет голф корта, шест звезден хотел с цокала на Видима Идеал и изкуствено езеро със зелена вода и те от лесничеи ще станат подрязвачи на чимшири и нощни пазачи на подземни паркинги."
Да, понеже с изключение на Югозападно Конго и централните части на Североюжна Намибия, само тук се случват такива неща. А, да, и по северното Черноморие, само дето в Шабла няма да има стачки на горски, че гора няма. За сметка на това има птици. Това, Виа Понтика, птичата магистрала. Проблем - ще пречат на запланираното летище за частни полети, които да внасят голф играчи за множащите се голф игрища. Сиреч, всичките червеногуши гъски (около 80% от световната популация), малки корморани, бели пеликани, белочели гъски, зеленоглави патици и др. да си хващат партакешите и да минават транзит през Северния полюс.

Мисля да ида да си върна земята, три декара от южния склон под Черни връх, някога нива на прабаба ми, която ги е преписала на прадядото на един приятел срещу два чифта копринени кюлоти с брюкселска дантела от Париж и пет мускала розово масло. И ще си построим там космическа станция.


и други разкошни снимки от Странджа

Малко инфо защо точно пък Странджа, съвсем накратко, повече има навсякъде в интернет: там се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. Заедно с прилежащото крайбрежие странджанският район е най - богатия на животински видове в страната. В парка са установени 65 вида бозайници - 75% от общия им брой в България. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica и поради това броят на птиците е 261 вида. Гръбначната фауна е представена с 261 вида и е най-богатата в България.

1 коментар:

  1. Бях за уикенда на Слънчев бряг - нещо като Люлин, но с море. Грозен, пластмасов кич, отвътре и отвън. Отвратих се. Добре, че гледката от стаята като утешителна награда...

    ОтговорИзтриване