четвъртък, 26 юли 2007 г.

Прошки

It is easier to forgive an enemy than to forgive a friend.
W. Blake

или, ако предпочитате:
We read that we ought to forgive our enemies; but we do not read that we ought to forgive our friends.
Sir Francis Bacon


Така се случи последните няколко дни, че се замислих за един от последните важни хора в живота ми, изскочил оттам като тапа от шампанско, оставило червените си следи по белите стени на хола. Снощи търсех служебната бележка от Ливанското училище, за да си подновя учителската карта за библиотеката на Френския институт, и попаднах на чанта, която носих миналата година (добре, че я намерих, там беше визитката за един козметичен салон, полезни неща). Миналата година точно по това време ходих в Прага за концерта на Клептън и в автобуса за натам бившият, който понастоящем идентифицирам с кодовото име "онуй", ми обясняваше граматическата система на турския език (филолог човек). Което беше много интересно, а листите са ми още в чантата, бях ги забравила. Стана ми криво, а и онзи ден обща позната засегна темата, че като мине достатъчно време и се успокоя, ще простя. Аз съм си спокойна, но се замислих за прощаването. Пуснах един гугъл, да замажа очите на статистиката, и се нацвъкаха какви ли не цитати, кой от кой по-различни и високопарни. Аз съм любителка на цитатите, но ни един от тези не ми хареса. Излязоха и резултати за обичая "Прошка". Нервиращо е до някъде, как всичко те убеждава, че простиш ли, намираш едва ли не изгубения рай, душевен мир, превъзходство и великодушие и започваш да гледаш благо като светица от икона, а кандилото просветва и хвърля игриви и мъдри отблясъци в очите ти.



Уикипедията твърди: "Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава подтискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение."
Мисля да мина без способността отново да преценявам обективно фактите, особено след като бъдещи факти няма да има, а пък тези миналите много добре си отиват с интериора точно така, както необективно съм ги украсила по моему си.

Така че - не, благодаря. Прощавам непрекъснато за страшно много неща, и убедена съм, всеки го прави къде съзнателно, къде не толкова, в по-голяма или по-малка степен. Прощавам настъпване по душевен мазол, несъвместимо поведение, огорчени и обида, нечие несвойствено поведение, посегателство на теб и другите, прощавам на институции, отделни личности, на минало и бъдеще, на Топлофикация и бабката, дето ми къса нервите, като вика по кучето ми, на продавачката в зарзаватчийницата, която се прави на ударена, че миналия път не ми върна пари, на родителите си, че се държат така, на брат си, че не се държи инак, на себе си дори (и още). Нямам моливи и гумички, не ми се занимава с чертаене на граници между приемане, допускане, примирение и прощаване, да се оправят. Оказа се обаче, че не мога да простя едно клише. Не мога и да го забравя (тези двете неща са много свързани, си мисля). Опитвах, Бога ми. Но в един светъл миг осъзнах, че няма нужда да се насилвам. Пука ми от окачествяванията на другите - не мога да го преглътна и това си е. Смешно, нали, някои клишета надживяват клишираността си. Измамено доверие и страхливост, даже подлост, особено у мъж - отврат. 

Nothing worth doing is completed in our lifetime,
Therefore, we are saved by hope.
Nothing true or beautiful or good makes complete sense in any immediate context of history;
Therefore, we are saved by faith.
Nothing we do, however virtuous, can be accomplished alone.
Therefore, we are saved by love.
No virtuous act is quite a virtuous from the standpoint of our friend or foe as from our own;
Therefore, we are saved by the final form of love which is forgiveness.
Reinhold Niebuhr

Явно любовта ми се врътна и напусна, преди да стигне крайната си форма.

Но, Господи, как се отплесвам, мисълта ми беше друга. Благият покой на прошката в този конкретен случай, усещам, ще ме заглади като с ютия и ще ме гледжоса като поредното усмихната керамична стомна на някоя лавица. Моето собствено кипящо езерце може да разваля идиличния пейзаж на вътрешния ми мир и да смущава посетителите, дошли с покривка за пикник и сламени шапки, но е едно от нещата, заради които се усещам жива. Жива не на парче, на момент, покрай събитие, а постоянно. Един пространствено времеви континуум. Жива поне колкото котката на Шрьодингер.
Ей, това стремежът към силен финал с поанта е досаден и упорит като конска муха!

5 коментара:

  1. Разбира се, че място за прошка в такива случаи не може да има. Едно от следствията на хуманизма е, че хората трябва да са отговорни за постъпките си и да се съобразяват с последствията от тях. Позоваването на случайността и шанса и липсата на самоконтрол и на това, че "такъв е живота" не освобождават от императива, че човек е свободен да избира деянията си и единствено той е отговорен за тях. В този смисъл симплистично-позитивистичното третиране на прошката (заето от популярната психология) като "освобождаване от негативни емоции" всъщност легитимира "закономерната" невинност на извършителя. Особено когато е ставало дума за силни чувства.
    До безразличие може да се стигне и това е по-приемливия вариант, но до прошка-не.
    И разбира се, че мислите на Бейкън и Блейк са логически издържани. Врагът не може да ни предаде, защото той е враг по дефиниция, от него не се очаква да ни бъде верен, докато при приятелите е обратно и затова е трудно да се прощава, ако човек иска да запази достойнството си.

    ОтговорИзтриване
  2. Обърни се към мъдростта на народа - няма прошка за кокошка :) Не трябва куп засукани думи да ти дават тон в живота.

    А изказването на читанката е в стил, "кво казах, нищо не казах".

    peace

    ОтговорИзтриване
  3. Тази мъдрост не я знаех, но описва доста точно ситуацията.

    ОтговорИзтриване
  4. амбер, не искам да влизам в пререкания, но заяждането ти е неуместно. ако не си разбрал какво искам да кажа, това е твой проблем.
    ако искаш, мога да го преведа на по-достъпен език.
    казвам го, само защото съм длъжен да ти отвърна, иначе може да си помислиш, че сън съгласен с теб.
    симпатяга си, пишеш интересно, но няма нужда да се заяждаме.

    peace

    ОтговорИзтриване
  5. Да, май наистина се получи заядливо. Мерси за забележката и че не отвърна в същия тон.

    ОтговорИзтриване