събота, 28 юли 2007 г.

Пак по въпроса за Гошо

Онзи от миналия пост. Ще се опитам да бъда кратка.
Забелязвам, че в днешни дни мнозина въприемат народното творчество, в частност приказките и песните, като елементарно, просто и абсолютно еднопластово - приказките са за да се забавляват децата, песните - за да се друса хоро. Точка. Не всеки е длъжен да чете Елиаде и Проп, разбира се. Не зная какво се е получило, настоящата действителност не разбира тогавашните изразни средства или нещо друго, но една приказка като начало далеч не е само за деца и целта й далеч не се ограничава само да бъде проводник на нравоучения за нещата от живота. Няма да отегчавам с по-нататъшни думи, давам конкретно за баладата от предния пост.

Змеят, образът на змея и змията в българския фолклор имат много сложно и обширно място. Аз си падам по тази митологична фигура, признавам си. При все, че св. Георги, когото съм си нарочила поради очевидни причини за мой си светец, не се колебае да наниже змея. Но това е друга история :) Та от една страна змията е персонификация на земните, подземните сили (да, и на женските, точно тъй). На злото, болестта, смъртта. Мисля, че това олицетворяват змейовете, с които наш Жоро нощем (нормално е да е нощем, нали) се бие. (Разбира се, има още много аспекти на змийския образ, но няма да се занимавам с тях сега.) И затова денем няма сили. Денем - в живота, изложен на показ, пред обществото.

Има много видове взаимоотношения в едно семейство. Тази балада обхваща само едно, така че не можем от нея да си правим изводи за връзките на хората преди векове като цяло. Ако трябва да правя паралел, Георги днес би бил нещо като Робин Худ, Батман, Бойко Борисов или активист на "Грийнпийс" (пфу). В борба със заплахите за човечеството като цяло феноменалните му чутовни сили се изчерпват.

Защо Гьоргевица се е омъжила за него, не мога да твърдя със сигурност. Но не намирам нищо нередно или достойно за присмех в това една жена да бъде привлечена от силата у мъжа. Това по въпроса за забитата кама. А пиенето просто е поредния символ на мъжествеността, не особено привлекателен в моите очи, но все пак символ.

И така, имаме следното семейство: Гьоргевица е пристанала на Гьорги, защото той е бил най-юнак из юнаците. Влюбила се в него и приела факта, че той е отдаден на обществената кауза, в чието име жертва семейството си и нормалните им отношения. Но след много години все пак й писва и вместо да тръгне да кръшка вечер, докато той така и така е зает със змейове и няма да я хване, или да го остави да си умре, като не се грижи за раните му, тя му заявява открито какво я мъчи. Той е наясно, че не може да се откаже от кампанията за защита на средната земя от змейовото нашествие, а и си дава сметка, че този живот й тежи, обаче явно държи на нея и иска да я задържи, затова отново й припомня, по нагледен начин, че той е мъжът на живота й, като преди това не й отнема правото да извърши своя свободен избор. И по свободен избор според мен остава тя после при него.

Не давам да се говори ни срещу него, ни срещу нея. Ако имах мъж човек на изкуството, примерно, положението сигурно щеше да е същото. По цели нощи щеше да се бори със своите демони на хартия, платно или звуци. Разбира се, щеше да има и компромисно време за вързката. Баладата абсолютизира за по-голямо въздействие.
Относно юначеството - аз не мога да се оплача, че не се справям (и смея да твърдя - добре) в живота сама. Сигурно мога да си живея добре без мъжко рамо. Но естествената ми двойнствена природа съчетава силата и слабостта, така са повечето жени. Затова стремежът да има един човек, за когото да се грижиш и който да се грижи (закриля, пази, каквото щете) теб, аз намирам за естествен и достоен за уважение. Това движи света напред. Силните жени не трябва да са самотни жени. Жените със силно мъжко рамо до себе си не трябва автоматично да се окачествяват като слаби. Змейовете трябва да се отделят в резерват :)

Де да можех така да си обясня и последната книга, която четох...

10 коментара:

  1. ок, концептуално съм съгласен с теб, най-вече с последния параграф, и разбирам интерпретацията ти на творбата. Има обаче някои моменти, за които съм готов да поспоря.
    Първо, признавам, че религиозната връзка със св. Георги и ламята ми беше убягнала и това е добро попадение.
    Второ, разбира се че става дума за метафори, но като цяло връзката между фантастичното и реалното (по Цв. Тодоров) в твоята интерпретация не издържа. Мисля, че дори си твърде много повлияна от Зелазни, което не е лошо само по себе си.
    Не мисля, че в патриархалното битие на българката от 18-19 век е имало място за избор, така че да се идеализира нейното решение до такава степен е неуместно. Вярно, че баладата като цяло гради една красива заради благородството си история, но зад това благородство се крие една зависимост, една "аномалия на неравенство" между Георги и Гьоргьовица.
    От друга страна, да издигаме Георги до пиедестала на Робин Худ също е една свръх-хиперболизация. Не мисля, че Разказвача е вменил тези качества на лирическите си герои. Според мен по-важният за повествованието акт е именно този на смирението, на осъзнаването на жената, че тя всъщност не иска промяна, че така и е добре, че мъжа и може 9 години да не я е погледнал и да нямат деца, но понеже той е "най-силния" от представителната извадка и най-много носи на алкохол, тя е длъжна да е с него и да продължава да се грижи за него.
    Самия акт на грижата, както казах, е изтъкан от благородство, но се превръща в самоцел, защото е продиктуван от псевдоусещане за обич. "Безкористната" Гьоргьовица все пак допуска възможността да потърси друг, защото и е "додеяло" да се грижи за Георги; ако обичта и бе наистина безкористна, тя дори нямаше и да има нужда от това. В мъже-центричната (поради липса на по-добра дума) вселена на героите пак тя изпива горчивата чаша накрая ,като остава при "господаря" си.
    Забележи, че решенията в творбата де факто се взимат само от Георги, той диктува правилата и е готов да изтъргува Гьоргьовица на по-силния от него, стига той да покаже тази сила. Не случайно тук е и повелителното наклонение в думите му: "...ще си земеш Гьоргьовица!", "Не мож зема Гьоргьовица!" и т.н.
    Това, което Георги прави е всъщност кастинг за следващия мъж на Георгевица със скритата цел да докаже, че той всъщност е най-силния. Неговата мотивация не е да задържи Гьоргьовица, а да покаже, че "му е най-голям" в състезание с останалите кандидати.
    И така, съжалявам, че се отнасям така с героите, срещу които ти "Не дава[ш] да се говори" :)
    Мисля, че един Балканджи Йово има по-добри шансове да бъде идолизиран.
    И също искам да се изключа от "мнозината" от първия ти параграф.
    Предполагам, че израза "невинен текст", който използвах, за да окачествя баладата, ми изигра лоша шега. :)
    Не ме разбирай погрешно, аз съм достатъчно романтичен, за да оценя красотата и възвишеността в нагласите и на двамата, но прекарана през призмата на историческия контекст на творбата, тази красота остава само като идея без отражение в реалността.
    И ако си стигнала все пак до тук, обещавам друг път да пиша по-кратко. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Дочетох го до край, разбира се. По нито една точка не съм съгласна с теб :) Но само две неща ще отбележа - не си мисли, че можеш да правиш коректни изводи от това какво чета в момента (особено пък за Зелазни). И не съм убедена, че в дълбочина си наясно с отношенията между половете в посочения от теб период в българското село (предполагам, че именно него визираш).

    ОтговорИзтриване
  3. е, разбира, че "в дълбочина не [съм] наясно", защото не съм етнограф или антрополог, но черпя изводи от Славейков, и Дринов, и Геров, и дори Войников, а и сега ще потърся и формални изследвания по темата.
    вярно, за Зелазни беше изстрел напосоки, но дори и да бях прав, не мисля, че щеше да си признаеш :р...ореола ти на енигма е ненакърнен.
    съгласяваме се да не се съгласяваме. изкушен съм да ти задам някои конкретни въпроси от текста, но няма да го сторя. в истината се ражда спора, както се казва :)
    защо не споделиш нещо от последната книга, която четеш?

    ОтговорИзтриване
  4. Жалко, че тук няма емотикони - представи си човече с вдигната учудено вежда. Нямам много време, но в дългосрочен план ще си отбележа и разтърся за бита през този период. И тогава ще спорим, обосновано. Забравих да спомена по-горе за твърдението ти "връзката между фантастичното и реалното (по Цв. Тодоров) в твоята интерпретация не издържа" - мога да ти подкрепя тази връзка, ако държиш, с цитати от литература - труд, автор, страница.
    Засягаш ме - не бих си правила свободни интерпретации на такава тема, едно, и второ, разбира се, че бих си признала, ако беше прав за Зелазни. От къде си правиш изводите за някакъв енигматичен ореол? В този блог има достатъчно лична и конкретна информация, позволи ми да твърдя.
    Не мисля, че в спора се ражда истината. Но обичам да споря, енетелигентну ;)
    Задай въпроси, защо не. А за последните книги и без друго мислех да пиша отделен пост.

    ОтговорИзтриване
  5. съжалявам, ако съм те засегнал. не съм го искал.
    намерих изследване по темата на Мария Илчевска (за пръв път чувам за нея), публикувано е в списание "Литературна Мисъл, бр.2, 2006. Заглавието е " Властта в семейството. Версии на патриархалното господство (наблюдения върху фолклорни модели и възрожденски текстове)"
    Предполагам, че има и други неща.
    Тодоров разглежда фантастичното като граничен жанр, в който читателя не е сигурен дали случващото се е свръхестествено и вижда възможност за негови проявления в реалността. Твоята интепретация на баладата в този смисъл бе "фантастична", но възможността за проявленията и, които откри в реалността, не съответсваха на моята представа за бита по онова време. Затова си позволих твърдението, че интерпретацията ти не издържа теста за фантастичност. Не знам дали ме разбираш, в случая и на мен ми трябва повече време за да намеря точните думи.
    Вярно, права си за енигматичния ореол, истината е, че не те познавам толкова добре, за да правя верни изводи как това, което четеш, влияе върху това, което казваш.
    Щом искаш, ще ти задам въпросите, но трябва първо да ги формулирам добре, за да са възможно най-конкретни. ще пусна отделен коментар.

    ОтговорИзтриване
  6. Ще се помъча да го кажа накратко - за мен тази песен е с нещастен край и авторът й е жена.

    "Мъжествеността" на Георги е абсолютно имагинерна, в сферата на сънищата (нощем се бие със змея), фокусирана единствено върху запазване на "имидж" пред обществото - хем съм герой, хем имам жена, водя две паралелни съществувания, нося две дини под една мишница. Така ли е?
    Ако беше така, жената нямаше да се оплаква:)

    А, и се е считало, че ако не родиш до деветата година от брака, оставаш бездетна доживот. Това май беше от "Снаха" на Караславов.
    Не можах да го кажа кратко, значи съм много афектирана. Аман от юнаци;)

    ОтговорИзтриване
  7. И аз не съм го казала много кратко :) Хубаво, имам си двама опоненти вече, ще взема да потърся други малко известни и провокативни народни песни, поне по такива теми да има интерес ;)

    ОтговорИзтриване
  8. здрасти,
    погледнах отново какво съм казал в коментарите си относно баладата и открих, че съм засегнал повечето от въпросите, но не съм ги формулирал като такива. сега го правя:
    1. Защо според теб Гьоргьовица все пак решава да си потърси друг съпруг?
    Ако тя е толкова всеотдайна и благородна, колкото я охарактеризираш, не би ли трябвало да стои до Георги, докато оздравее?
    2. Защо Георги предпочита да се бори с ламята, а не консумира брака си с Гьоргьовица? Защо те все още нямат деца? Дали това е просто свенливостта на Разказвача или става дума за нещо друго?
    3. Зашо Георги е този, който запазва правото на избор на нов съпруг на жена си? Този избор не би ли трябвало да е неин? Защо зависи само от него дали тя ще избере друг съпруг и кой точно ще е той? Дали това се дължи на липсата на бракоразводни адвокати или тя просто е негов придатък, негово "ребро адамово"?
    4. Какво е за теб зестрата и какво ни говори тя за отношенията между половете по онова време?

    Както разбираш, всички тези въпроси тестват "реалността" на баладата. Ако приемем, че всичко в нея е метафорично, няма смисъл да я анализираме, защото тя се превръща в свръхестествена и ние сме сигурни, че действията в нея не биха могли да се случат в реалния живот.

    ОтговорИзтриване
  9. Не, каквото имах да казвам, съм го казала в поста си. На въпросите ти отговорът е там. Можеш да го потърсиш и намериш, ако искаш. Според мен - не искаш. Аз мисля така, както съм показала, приемам съществуването на пълноправно друго мнение, но то не обезсилва моето - що се отнася до въпроса за тълкуванието.

    ОтговорИзтриване
  10. ок, явно се въртим на място. разбира се, че искам да намеря отговора ти; ако намекваш, че нарочно не го виждам, не е така. разбирам, че искаш да кажеш, че отговаряш по същия начин, както в поста си.
    това май слага точка на "спора". :)

    ОтговорИзтриване