петък, 13 юли 2007 г.

Майкъл Болтън

Имам един приятел, обичам да го слушам и чета, и да разговаряме от време на време, веднъж ужасно ме изненада, когато степенува приоритетите си - музика, (забравих какво беше, кино май), секс. Оказа се, че никога не си е падал кой знае колко по литературата. Ау. По презумция приемам, че ерудираните хора са лит-фенове. Умирам за книги. А в този блог хич не си личи, като съм се разписала за музика, та музика...
Майкъл Болтън.
Нямам снимки, забравих си апарата.
Реших да отида, защото не ми се разкарваше до Зимния за Ванеса Мей. Друго по отношение на Ванеса - аз съм класикомузикален сноб. Възприемам тази музика само у дома, от прецизната уста на ЦеДе-то, или сред неумолимите канони на камерни, симфонични, филхармонични зали (или открити сцени със същия дух). Всякакви "шоу"-та а ла Стрингс и прочее не ме блазнят. Шоу в класиката бих гледала само ако се бях родила по времето на композиторите й. Паганини... жалко, че в ЮТюб няма негови клипчета ;)
Та зала 1. Не знаех какво да очаквам - все пак от много години не съм го слушала, не съм го гледала никога. Представях си как ще застане в средата на сцената и ще си пее, може би с малко позападнал глас.
Той изскочи на сцената, на която се беше подредил бенда му - доста внушителен брой страхотни музиканти. Започна ударно с хитове, акомпанира си с акустична китара. Строен, елегантно облечен, с чувство за хумор, което показваше, докато говореше. Пя и от последните си албуми. После изчезна. До тогава вече бях напълно очарована - от излъчването му, от свежестта, от контакта с публиката и, разбира се, от гласа му - все така великолепен. След крака музикална пауза започнаха първите акорди на "When a Man Loves a Woman" и той се появи, но не на сцената, а влезе от един от старничните входове, премина по пътеките, придружаван от 2-3 бодигарда, а аз се уплаших - към него веднагически се втурна тълпа фенки. Заобиколиха го и той се покачи на ограждението около оркестрината, където довърши песента си. Може и да е незначително, но изглеждаше толкова вълнуващо, затрогващ акт. Докато пееше, се здрависваше с всички, които се протягаха към него (забравете Мерилин Менсън и изскочилия на сцената фен, който успя да го пипне, а после не ми се мисли каквому се е случило на човечеца). След това се върна на сцената и продължи с разкошните композиции. Страшно ми харесва, когато от сцената се лее такова топло отношение към хората. Публиката не го остави и той излиза за два биса, като за псоледния се появи с морскосин стратокастър (ако се не лъжа), с който такова соло изкара, че ми падна ченето. Честно.
Разкош за сетивата и душата беше този концерт.
Добре, че писах тук, та да се сетя да си намеря един диск и ДВД на човека.
изнамерих някаква фенска снимка с китарата

1 коментар:

  1. Болотин е симпатяга.
    Има един хубав дует със сладникавия Кени Г: "Don't Make Me Wait For Love", който също си заслужава.

    ОтговорИзтриване