Неотдавна четох романа, след като правих интервю с автора, което се намира някъде в "Словеса", и той ми се стори много приятен човек. От всичко - неговите думи и четеното из нета, имах страшно високи очаквания за романа... които до някаква степен се оправдаха.Като начало, мога да кажа, че го препоръчвам. Независимо дали като част от съвременната българска литература или сам по себе си, като интересно четиво. Чете се леко, няма почти нищо, което да захваща погледа с лошо или да дразни. Историята е простичка - нашият човек, емигрант в Щатите, фотограф, женен за художничка, която е успяла да пробие там, а той все още не, затова работи в някаква медицинска фирма, нещата нещо се объркват (имаме достатъчно ретроспекция, за да разберем какво става или за да не разберем какво става, зависи до каква степен сме наясно с мъжете, жените и нещата от живота) и тя си тръгва. Той е като пребит, загубен, объркан, без смисъл в живота си, цел и посока, с единствено желание да си я върне, но докато пропада надолу в дните и алкохола, случайно се забърква в нещо различно - малко Мексико, малко бой и чувал марихуана, който той, с целия си мъжки акъл, решава да отмъкне и продаде после. И тръгва да прекосява Америка, защото има познати в другия й край, които може би ще знаят как да стане работата.
Затова и мнозина правят паралели с "По пътя". Може. Но не най-вече. Интересно е, точно колкото и "По пътя" в някои части, но не толкова пропито с някакъв специфичен, знаков, епохален дух. Може би това му липсва - още малко повече яркост. И финалът не беше никак зле, но защо да не бъде и по-добре, питам аз. Като подминем тези забележчици, това е една книга, която си заслужава четенето. Смятам аз 
Няма коментари:
Публикуване на коментар