понеделник, 25 август 2008 г.

Мурзилка

Студио "Грамофонът се върти" представя:

През уикенда отскочих до Дряново и Търново за рождения ден на един стар приятел (познаваме се отдавна, не е старо момчето). Навремето той имаше ирландска сетерка преди аз да взема Дара, красавица мила... Както и да е. Разбира се, изкарах си страхотно, въпреки краткото време - Търново е хубав град, не пропуснах случая да хапна тортичка в любимото ми място - "Стратилат", разгледах магазините с обувки (не нарочно, аз просто си минавах... ) и реших, че може и да вземе да ми хареса тенденцията на есенните обувки тази година - едно такова ретро (пак, обаче този път - стилно) от епоха, която ми допада (защото то има ретро и ретро...).

Вечерта рожденият ден събра приятели и колеги на рожденика в много симпатично заведение - "Мелон". Не е лошо заведението, никак, а има и една много характерна особеност - там мразят правописа. Срещу мен на стената - чудесен портрет на Джими Хендрикс, над него пише: "Jimi Hendrix". В менюто нямаше почти нищо написано вярно - то не беше Glenfidich, Sobeski, Befeeter, та дори и Shweppes. Иначе много идейно оформени менюта - като грамофонна плоча, а по стените портретите на разни звезди, изрисувани в много приятен стил.

Аз всъщност искам да кажа няколко думи за групата, която свири тогава.
Казват се "Мурзилка", чух ги за пръв път. Свирят много добре, почти изцяло авторски репертоар, което е впечатляващо. Стилът им е приятна мешаница от рочец, ска, пънк, хардкор и разни такива. Имат забавни текстове и като музиканти са много добри, барабанистът забива невероятно. Определено внасят много енергия, вокалистът пуска разни изреченийца, които избиват рибата - за пространството два на два, в което ги бяха набутали да свирят, се справиха много добре със "сценичното поведение".

Чух най-забавният кавър на "Пролетна умора", за който се сещам - яко метъл (или беше хардкор lol). Бясна преработка бяха хвърлили на "Земля в илюминаторе" и на песента от "Войната на таралежите" - много ме зарадваха. В края направиха още една-две "чужди" песни и вокалът завърши с (по желание на публиката) "100 години" на "Нова генерация". В този момент аз се превърнах в тяхна фьенка. Жалко, че в майспейса им няма много от музиката им (а и не е лошо да я запишат по-добре). Надявам се, че по някакъв начин ще свирят и в София. Не е зле добрите български групи да се знаят повече.

Благодаря за вниманието.
idea

3 коментара:

  1. Ама Джими Хендрикс си се пише Jimi Hendrix на английски :Р

    ОтговорИзтриване
  2. Jimi Hendrix си е съвсем правилно :-) грешката е вярна...

    ОтговорИзтриване