сряда, 20 август 2008 г.

Черният рицар

Бях решила да не гледам този филм, защото много харесвах Хийт Леджър и мисълта да гледам негова роля, знаейки, че тази е последната, в която ще го видя, ми се струваше мъчителна. Но след като сутринта се събудих в отвратително настроение и нещата се влошаваха с напредването на деня - не можах дори да се насладя на едно от любимите си места по Черноморието и на 10% от обикновеното, реших, че вариантът да се потопя във филм е един добър вариант всъщност.
Единственото кино в Бургас има и уникални прожекции - най-късната е от 19 ч., като говорим за новоизлязло заглавие. И този път звукът и картината чезнеха, орязваха се кадри, не видяхме надписи - явно или съм попаднала на същия некадърник като при "Му-у-у-умията", или такава е тенденцията в киното като цяло.

Филмът ми хареса, да започна с това. Бях чела, че Хийт играе страшно силно и наистина е така - специално обръщах внимание на неговата игра в повечето моменти, когато беше на екрана. Убедително, без фалш, без недоиграване или преиграване, с пълно вникване и потъване в същността на ролята - имам чувството, че му е доставило неописуемо удоволствие да се спуска по спиралите на лудостта на героя си и да се напасне в тях като винт в гайка (ама че сравнение избацах, обаче ми се спи).

Много разсъждавах над обгорялата половина на прокурора. Е - не, не беше реалистично това и толкоз. А в такъв мрачен филм, който е много по-близък до драмата, отколкото до фантасмагоричния екшън, това не се връзва много. Плътни, мрачни, тежки, тъмни краски, психологизъм, пестелива игра тук, стегната игра там, елементите на комикс се приплъзват между всичко това като смазка между зъбчати колела - нужни, но не задължително набиващи се на очи - и изведнъж това седи като кръпка.

Всичко останало е въпрос на вкус. Филмът е много добър, аз лично предпочитам по-комиксовите Батман-и, но това не означава, че не мога да оценя добрата работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар