четвъртък, 28 август 2008 г.

С обич...

Никак не е хубаво да се присмива човек, затова аз няма да се присмивам, обаче просто не можах да не споделя откритието си. Млад автор се обърна с молба да го интервюираме, обаче аз не намирам, че такова интервю ще бъде интересно за читателите ни или по-скоро не намирам, че работата на човека заслужава популяризиране - поне не и на етапа, на който се намира в момента.
Но в блога си мога малко да премина границата на професионалната етика и да споделя извадки от личния сайт на автора. Сайтът е семпъл, отваряте и на заглавната страница виждате как заема половината екранче на браузъра във формата на отворена книга, от чиито страници авторът наднича в замечтана поза. И аз си казвам - това е то, поет. Не чета уводните думи (голяма грешка) и цъкам да прочета какво има в раздел "Стихове".

Твоето момиче

Остави твоето момиче,
което дълго ти обича.
„Обичам те” каза на това момиче
и то стана твоето момиче.

Защо ли твоето момиче
ти нарани го, не отричай!
Сега си с нея и боли ме,
дано щастлив си, но не с мен.

Оставам твоето момиче,
което още те обича.
Дори с друга ти да си –
обичам теб завинаги!

Жива да не бях!

Ако погледнем реално, има шанс за кариера във фолк музиката. А всички знаят, че там са големите пари.

Добре, викам, я да видим разказите как са. Едно увлекателно четиво (подчертала съм си любимите моменти, като ученичка, взела любовен роман от библиотеката и подчертаваща с химически молив най-важните моменти с откровения и съвети за живота):

П р о с т о с е к с

Тръгнах си след като ударих шефа си - тъпанар. Ще ме подценява човек с основно образование. Но да беше само това...
Не бях правил секс от три месеца. Не издържах повeче, та шефът го отнесе. По-късно се видях с един мой приятел. Поговорихме си за сладките неща от живота, после си чатихме с момичета. След час – два едни близначки поискаха да се видим на НДК. Тръгнахме натам – моя милост и приятеля ми Петър. Аз съм Иван, повечето ми казват, че съм сладък, защото имам сини очи. Бяха точни, купихме им по един сладолед.
Приятелят ми ни покани у тях защото техните ги нямаше. Кеф.
Момичетата се съгласиха. Той пусна спортния канал, но скоро тананикаше Анелия, Гергана, Ивана и техни песни. Близначките ги обожаваха.
Започнахме да се целуваме, не спирахме, а се познавахме само от няколко часа. Просто се желаехме взаимно. Целувахме се с език, едната ме обара по имиджа ми, добре го правеше. После ми разказа как често била наранявана и лъгана. Е, съжалих я...
Припомних си колко е хубаво да правиш секс, да усещаш топлината на другия. Лора бе ненаситна, правехме го къде ли не, дори се засичахме с Петър из апартамента. Целувахме се навсякъде.
Дори се влюбих в нея, как де не се влюби човек в русо момиче?
Беше страхотно, незабравимо преживяване. Взех и номера, обеща ми да се видим след два дни. Когато се обадих, чух:
— Няма абонат с такъв номер!


Тук много мислих. Този разказ е издаден в книга, остави ти тая работа! За да си помогна в мисленето и да разбера какво е искал да каже авторът, отидох да прочета уводните думи.


Емил Ангелов е един от най-младите автори в България. Пише съвременна българска проза и поезия, която докосва сърцето и душата ни. Авторът успява да ни накара да се замислим за времето в което живеем. Стихове и разкази, като: "Твоето момиче", "Най-добре", "Мъже - манекенки?", "Интереси","Как ми липсва любовта", "Искам ли", "Просто секс", "На моят приятел Жоро", "Сълза след сълза" и много други остават в съзнанието ни.
В книгата "Секс, любов, убийства" можете да намерите тези и още интересни разкази и стихове.
Ако сте фенове на съвременната българска проза, подкрепете я, като си купите оригиналната книга от издателство "Фондация Буквите". Заслужава си.
С обич - Емил

Ти да видиш....

П.П. Моля да заповядат всички, които ще ми обяснят как завиждам на момчето, как може да съм толкова подла и как така с подигравки стъпквам младия му гений. Обещавам да не модерирам ни един коментар. Знаем се...

23 коментара:

  1. Само едно не разбирам - как си пропуснала да подчертаеш култовата реплика: "едната ме обара по имиджа ми"?!?!

    Докара ми сълзи от смях младият творец. Ще се съвземам дълго и напоително.

    Интересно е... защо толкова много хора, овладяли криво-ляво умението да четат и пишат смятат, че светът ще погине, ако не бъде подробно запознат с умотворенията им?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  2. на каква възраст е авторът? това има значение...

    :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Не мога да повярвам - още не е опитал да си напише сам статия в Уикипедия. Мислех, че всички подобни първо на нашата глава се качват...

    ОтговорИзтриване
  4. Ясно - нещата са глуповати и посредствени, но се чудя, защо отдели толкова много време, енергия и въображение, за да разобличиш очевидното?

    Pahad Gebura

    ОтговорИзтриване
  5. :)))))
    Без коментар!

    Радвам се, че има по- зле от мен.
    То и аз пиша цинизми и простотии, ама никога не съм го правил толкова самоцелно.:)

    ОтговорИзтриване
  6. @Pahad Gebura - не съм отделила толкова много, всъщност. Знам, че не е хубаво да се присмивам, но не се сдържах.
    Няма нищо лошо човек да пише така, но когато се издава на книга... и очевидно няма реална представа за нивото си... може би не е това начинът да се критикува, признавам се за виновна, но от време на време и аз имам такива гаднички моменти.

    @спас колев - и това ще стане :)

    @eleni - това си мислех и аз

    @al - нямам представа, не пише на сайта. Сигурно е много млад, но съм чела много по-добри неща на млади хора, без да се смятат те самите за толкова велики...

    ОтговорИзтриване
  7. Нуше, всичко ли чете на тоз "многообещаващ" млад автор?!
    Не можах да се насиля да прочета повече от 3-4 - малко множко ми дойдоха толкова "велики" прозрения за живота.
    А кариерата във фолк-а му е гарантирана! :)

    eleni, "барам" на македонски е "търся". Та сигур момчето си е позагубило имижда и девойчето му помага да го намери :))).

    Ал, на 22 е.

    ОтговорИзтриване
  8. Не, само това, което посочих тук. Няма смисъл просто.
    22? Аз го смятах за някъде към 17...

    ОтговорИзтриване
  9. Поне толкова години е писал тук:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=eemo#

    Отдавна не се бяхме смяли така вкъщи на подобни бисери :).

    ОтговорИзтриване
  10. извинявай че ще ти задам тъп въпрос ,но ми е много любопитно как си направи списъка на блоговете които четеш да ти показва кога са публикувани последните постове?

    ОтговорИзтриване
  11. @jamalka - оказа се нова функция на блогър, като влезеш в Персонализиране - Оформление - Елементи на страницата и Добавяне на притурка - една от новите опции е. Става много лесно и на мен така ми е много удобно, може даже да го сетнеш да показва и малко от началото на всеки пост.

    ОтговорИзтриване
  12. @nousha

    Ами, страшничко изглежда отстрани - около десетина коментара с къде злостни, къде пренебрежителни забележки.

    @all

    Верно, не е новият Яворов. Но хайде да се критикува писането, без да се обижда самият човек.

    Мисля си, че няма нищо лошо в това - някой, на 22 и прави опити да култивира желанието си за писане и творчество, вместо да се друса, стреля по съученици и т.н.


    Pahad Gebura

    ПС Нямам лични интереси да защитавам този човек. Просто различна гледна точка...
    Нека си спомним приказката за съчката в окото на ближния и гредата в нашите собствени очи...

    ОтговорИзтриване
  13. Не, не е толкова страшно. За съжаление писането му няма как да се критикува - няма за какво да се захванеш дори. Така че постът ми наистина до голяма степен цели самия човек. Нищо общо няма с цитираната от теб поговорка - преди няколко поста даже показах как са ме оплюли мен (много по-злостно) - и като човек, и като писане в комплект. Е? Всеки, който се излага публично, се излага на този риск. Язвителното ми отношение е именно към човека, който няма правилна преценка за писането си. За себе си. Човек трябва да има високи критерии. Да изисква от себе си максималното. Да не е доволен и да не спира да се стреми нагоре. Особено безмилостна съм в това отношение, когато става дума за писане. Какво означава: "Пише съвременна българска проза и поезия, която докосва сърцето и душата ни. Авторът успява да ни накара да се замислим за времето в което живеем." Сериозно?
    Ако бях на работа и момчето дойдеше да ми каже: "госпожице, така и така, вижте какво съм написал", щях да си кажа мнението по писането му и през ум нямаше да ми мине да се подсмихвам, нито пред него, нито зад гърба му. Но той е издал книга. Поел е отговорност с това.
    Ако бях коментирала писането му - тогава наистина щях да съм хвърлила напразно време и усилия.
    Съжалявам, към всичко друго мога да съм страшно толерантна, но не и към подигравката със словото, което аз виждам от страна на автора в този случай. Това е моята гледна точка.

    ОтговорИзтриване
  14. А аз да добавя само, че след като е рискувал да излезе на показ, издавайки книга, би трябвало да поеме и риска, че тя няма да се хареса на всички и ще има негативни отзиви. А когато те са повече, като тези тук, и ако е достатъчно умен и невзел се насериозно, ще си направи съответните изводи.

    А ние имаме право да имаме мнение и да се посмеем, когато някой сам се прави на клоун...

    ОтговорИзтриване
  15. Извинявай, обаче се държиш като "даскалица". Не виждам корелацията между драсканиците на някакъв пубертет и отговорността към Словото. А то не е нечия собственост с упътване за удачно използване.
    Не можеш да напляскаш всички, които си мислят, че са гениални, а всъщност са далече от това определение. Посредствеността е масово явление и ти, колкото и поста да изпишеш, не би могла да осмееш всички представители на средняшкото в Изкуството.
    И когато го правиш, от каква позиция изхождаш по-точно( във връзка с гредата и съчката в очите)? На всепризнат поет и писател? Сигурна ли си, че не се бонтуваш срещу своята собствена посредственост?
    Всеки има право на мнение. Но ти стигна много по-далече от обикновеното споделяне на лични пристрастия. Ето това наричам време и енергия, хвърлени на вятъра. Както и последните си два коментара - безсмислени, неспособни да променят нищо.
    Ще прочета отговорът ти, но отказвам да коментирам повече - това не е моя кауза, а и не искам да превръщаме блога ти в клюкарник. Спирам до тук.

    Pahad Gebura

    ОтговорИзтриване
  16. Сигурна съм, че не се бунтувам срещу посредствеността си, а изхождам от позицията и на читател. Бих могла да оборя всяко от твоите изречения, но и двамата знаем (надявам се), че това няма да промени нищо. Жалко, защото мисля, че наистина бих могла да обясня позицията си достатъчно ясно, за да я разбереш и/ или приемеш, но тук и сега няма да се получи. Толкова от мен :)

    ОтговорИзтриване
  17. Здравейте.
    Бих ви посъветвала да не съдите за автора по 2 проидзведения. Хубаво е все пак, когато ще критикуваш някой, да се запознаеш по-добре с неговата дейност. Иначе намирисва просто на избиване на комплекси.
    Аз го познавам лично и бих казала, че има потенциал за успех и ще го постигне, защото има нужния оптимизъм и енергия.
    Довиждане!

    ОтговорИзтриване
  18. За съжаление за авторите може да се съди само по произведенията им. Никой не е длъжен да ходи да се запознава с писателя, за да разбере какъв човек е - а и това никого не интересува. Като има потенциал - нека го покаже, в писането си - и тогава ще получи и нужната оценка. Аз съм прочела не две, а всичко от сайта му - и съдя по него. Точно така трябва да се съди за авторите - по произведенията им. Нека напише нещо по-добро и тогава пак ще си говорим.

    ОтговорИзтриване
  19. Никой не те кара да ходиш да се запознаваш с него! И кое е това "всичко" от сайта му, което си прочела, при положение, че там има един разказ и едно стихотворение?

    ОтговорИзтриване
  20. Айде да не си говорим на "ти", защото не помня да сме се запознавали. А с момчето - като не искаШ да се запознавам, ще ме оставиШ да съдя по това, което чета. Изобщо нямам намерение да влизам отново в сайта, но по времето, когато е писан поста, на сайта имаше много повече от едно стихотворение. Може и сега да има, но да нямаШ представа как да видиШ другите. При всички положения на мен ми е все едно. Заставам зад всяка дума, изписана по-горе. Това, че не можеШ да видиШ по-далеч от носа СИ, си е твой проблем. Аре писна ми от засегнати нежни душици, дето вместо да си седнат на задника да напишат нещо качествено, ходят и обясняват, че черното, видиш ли, е бяло!

    ОтговорИзтриване
  21. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване