С обич...

Никак не е хубаво да се присмива човек, затова аз няма да се присмивам, обаче просто не можах да не споделя откритието си. Млад автор се обърна с молба да го интервюираме, обаче аз не намирам, че такова интервю ще бъде интересно за читателите ни или по-скоро не намирам, че работата на човека заслужава популяризиране - поне не и на етапа, на който се намира в момента.
Но в блога си мога малко да премина границата на професионалната етика и да споделя извадки от личния сайт на автора. Сайтът е семпъл, отваряте и на заглавната страница виждате как заема половината екранче на браузъра във формата на отворена книга, от чиито страници авторът наднича в замечтана поза. И аз си казвам - това е то, поет. Не чета уводните думи (голяма грешка) и цъкам да прочета какво има в раздел "Стихове".

Твоето момиче

Остави твоето момиче,
което дълго ти обича.
„Обичам те” каза на това момиче
и то стана твоето момиче.

Защо ли твоето момиче
ти нарани го, не отричай!
Сега си с нея и боли ме,
дано щастлив си, но не с мен.

Оставам твоето момиче,
което още те обича.
Дори с друга ти да си –
обичам теб завинаги!

Жива да не бях!

Ако погледнем реално, има шанс за кариера във фолк музиката. А всички знаят, че там са големите пари.

Добре, викам, я да видим разказите как са. Едно увлекателно четиво (подчертала съм си любимите моменти, като ученичка, взела любовен роман от библиотеката и подчертаваща с химически молив най-важните моменти с откровения и съвети за живота):

П р о с т о с е к с

Тръгнах си след като ударих шефа си - тъпанар. Ще ме подценява човек с основно образование. Но да беше само това...
Не бях правил секс от три месеца. Не издържах повeче, та шефът го отнесе. По-късно се видях с един мой приятел. Поговорихме си за сладките неща от живота, после си чатихме с момичета. След час – два едни близначки поискаха да се видим на НДК. Тръгнахме натам – моя милост и приятеля ми Петър. Аз съм Иван, повечето ми казват, че съм сладък, защото имам сини очи. Бяха точни, купихме им по един сладолед.
Приятелят ми ни покани у тях защото техните ги нямаше. Кеф.
Момичетата се съгласиха. Той пусна спортния канал, но скоро тананикаше Анелия, Гергана, Ивана и техни песни. Близначките ги обожаваха.
Започнахме да се целуваме, не спирахме, а се познавахме само от няколко часа. Просто се желаехме взаимно. Целувахме се с език, едната ме обара по имиджа ми, добре го правеше. После ми разказа как често била наранявана и лъгана. Е, съжалих я...
Припомних си колко е хубаво да правиш секс, да усещаш топлината на другия. Лора бе ненаситна, правехме го къде ли не, дори се засичахме с Петър из апартамента. Целувахме се навсякъде.
Дори се влюбих в нея, как де не се влюби човек в русо момиче?
Беше страхотно, незабравимо преживяване. Взех и номера, обеща ми да се видим след два дни. Когато се обадих, чух:
— Няма абонат с такъв номер!


Тук много мислих. Този разказ е издаден в книга, остави ти тая работа! За да си помогна в мисленето и да разбера какво е искал да каже авторът, отидох да прочета уводните думи.


Емил Ангелов е един от най-младите автори в България. Пише съвременна българска проза и поезия, която докосва сърцето и душата ни. Авторът успява да ни накара да се замислим за времето в което живеем. Стихове и разкази, като: "Твоето момиче", "Най-добре", "Мъже - манекенки?", "Интереси","Как ми липсва любовта", "Искам ли", "Просто секс", "На моят приятел Жоро", "Сълза след сълза" и много други остават в съзнанието ни.
В книгата "Секс, любов, убийства" можете да намерите тези и още интересни разкази и стихове.
Ако сте фенове на съвременната българска проза, подкрепете я, като си купите оригиналната книга от издателство "Фондация Буквите". Заслужава си.
С обич - Емил

Ти да видиш....

П.П. Моля да заповядат всички, които ще ми обяснят как завиждам на момчето, как може да съм толкова подла и как така с подигравки стъпквам младия му гений. Обещавам да не модерирам ни един коментар. Знаем се...