Понеже ме боли, седя и си мисля. Само за няколко минути светът изведнъж се промени. В началото си лежиш и правиш планове, а после лежиш и всичко е само една болка. Звучи много драматично, а всъщност е ужасно тривиално. За около половин час ме връхлетя началото на месечно женско неразположение и всичките планове как щях да ходя на плаж, да изчистя хола и да поработя малко, отидоха по дяволите, защото напоследък това начало е съпроводено със силни болки. Преди не беше така и не знам дали изобщо има някаква закономерност. Не е и силно нетърпимо - избягвам да пия обезболяващи в тези случаи, въпреки че дори без повод настоявам за упойка в кабинета на зъболекаря, например (този, дето е заложил в мен тази двойнственост, да го срещна някъде... ще го черпя едно двойно). И поради тези обстоятелства, след като се мъкнах около час като парцал, най-накрая легнах и то какво да прави човек, започва да мисли.
Прелиствах сутринта една книга на Барбара и Алън Пийз - няма нужда да ги представям, всеки знае за "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Добри книги, с простички истини за живота и половете. В тази връзка се сетих колко много неща подминаваме в живота си, защото нашата малка собствена вселена, подчинена на нашата логика, която, по презумпция, е единствената правилна, не може да възприеме нещата, които са й непознати и неразбираеми. Не виждам как един мъж може да разбере как се чувства една жена в подобно положение - не спорадично, а регулярно, всеки проклет месец. Дори да не те боли - цялото неудобство на санитарните консумативи, да не говорим за похарчените средства. А ако те боли - грубата намеса на болката в подредения ти свят, неспособността свършиш някаква работа, психическата изтерзаност. И нищо не можеш да направиш. Ще ми се мъжете да си дават малко повече сметка за това. Не нещо велико или да бият тъпан и да надуват фанфари, просто да го имат наум. В някой друг свят, сигурно...
И като се замислиш, че това е някакъв много извратен начин да си понесеш последствията, че не си забременяла... Нещо като начинът Природата да ти каже: "Хак да ти е, задето не си изпълняваш функциите, които съм ти отредила". Грубо.
Прелиствах сутринта една книга на Барбара и Алън Пийз - няма нужда да ги представям, всеки знае за "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Добри книги, с простички истини за живота и половете. В тази връзка се сетих колко много неща подминаваме в живота си, защото нашата малка собствена вселена, подчинена на нашата логика, която, по презумпция, е единствената правилна, не може да възприеме нещата, които са й непознати и неразбираеми. Не виждам как един мъж може да разбере как се чувства една жена в подобно положение - не спорадично, а регулярно, всеки проклет месец. Дори да не те боли - цялото неудобство на санитарните консумативи, да не говорим за похарчените средства. А ако те боли - грубата намеса на болката в подредения ти свят, неспособността свършиш някаква работа, психическата изтерзаност. И нищо не можеш да направиш. Ще ми се мъжете да си дават малко повече сметка за това. Не нещо велико или да бият тъпан и да надуват фанфари, просто да го имат наум. В някой друг свят, сигурно...
И като се замислиш, че това е някакъв много извратен начин да си понесеш последствията, че не си забременяла... Нещо като начинът Природата да ти каже: "Хак да ти е, задето не си изпълняваш функциите, които съм ти отредила". Грубо.
Затова пък точно след две седмици ще си неудържима.
ОтговорИзтриванеЕто един пример за споменатото разминаване в разбиранията.
ОтговорИзтриванеА и не са две седмици.
абе аз я виждам работата като със сезоните. на някои места по земята има сезони, на други няма.
ОтговорИзтриванеоще в библията е казано "блажени са гладните, защото ще се заситят". за ситите нищо не се споменава
о
@ komitata
ОтговорИзтриване"гладните и жадните за правда" :)
Нуша, а после като забременееш е "хак да ти е, задето си си изпълнила функциите";) Нема оправия:Р
Има нещо много радващо в лунната зависимост на жените, което не знам как да го определя - така сме като приливите и отливите, като сезоните, като сеитбата и жътвата (хм, тва последното дали беше добра метафора, май не). В мистичната мощ на кръвта, в доволната сигурност на повторението, в здравословния ритъм е женската съдба и аз някакси го приех. Нищо, че разправям как съм повече човек, отколкото жена.
Напиши пост и за ПМС-а, там ще те подкрепя:))
@комитата - сравнението не е подходящо.
ОтговорИзтриване@хейзъл - аз съм един от хората, които много се радват, че са жени. Много си ми е добре така и изобщо. Просто исках да кажа, че като ме боли така, не отказвам някой мъж да се опита да си представи какво ми е и да вземе да ми донесе шоколад, например :)
За ПМС не мога, нямам (още) преки наблюдения - надявам се да се отложи максимално във времето сблъсъка ми с него. Преди цикъл просто ми се яде повечко сладко и то не винаги.