За тази е виновен Съзерцателя и неговата колонка в дясно, която реших да изслушам, след като сума ти време се топих в "Клас" и ми се прислушаха "Нова генерация" и "Ревю". Хем си знам, че не бива...
'Щото после знаеш ли колко бързо настъпва часът на синята мъгла? Като запотъвам в някакви тъги и се отпратя в едни времена и селения... става време за ром и бяло вино, скрива се вечното ми слънце, една част от сърцето ми започва да пулсира с друг ритъм и е много, много болно и всепроникващо тъжно, иска ми се да го съпреживея с човек, който усеща за какво става дума, само това. Почти не познавам хора, които го могат, а и не върви да се обадиш на някой: "хей, какво ще кажеш да дойдеш да се нагълтаме с музика" :):)
А що да не бива?
ОтговорИзтриване'Щото после знаеш ли колко бързо настъпва часът на синята мъгла? Като запотъвам в някакви тъги и се отпратя в едни времена и селения... става време за ром и бяло вино, скрива се вечното ми слънце, една част от сърцето ми започва да пулсира с друг ритъм и е много, много болно и всепроникващо тъжно, иска ми се да го съпреживея с човек, който усеща за какво става дума, само това. Почти не познавам хора, които го могат, а и не върви да се обадиш на някой: "хей, какво ще кажеш да дойдеш да се нагълтаме с музика" :):)
ОтговорИзтриване