Привет, мривет!

Привети от дома!

Казвала съм, че това е там, където е сърцето. Частично още му търсим похлупаче, но друго частично то винаги ще е тук, на бургаския бряг.

Да излизаш от вратата и въздухът да мирише на море. Да си правиш кафе в голяма чаша в онова следобедно безвремие, което отмерват единствено гларусовите крясъци. Да си пълниш очите със синьо и слънчево. И така - много дълго време. Преди да замирише силно на сладката смърт от жълтите листа на тополите. Преди да омекне краищникът на слънцето. Преди да зазвънти въздухът с тембъра на мед и да се сгъсти в синьо небето.

Мързеливим се нещо и днес не бяхме на плажа, но пък открихме, че има конна база и смятам да видя какво си спомням от ездата. Ако ни се провалят плановете да ходим на Каваците идната седмица, сме в Морската, колко му е. Дано не се провалят, че традиционният, неотменен като настъпването на равноденствие период "четири-до-максимум-седем-осем-дни-с-Профи-в-Бургас" за пръв път от години няма да се състои. А идването на този човек тук и по това време до голяма степен осмисляше това "тук и по това време". Да видим дали лятото ще отпусне няколко капки нови приятели и какви ще се окажат те.

Много слънчеви привети от два силуета на плажа - човекът и кучето: